Магьосниците в Америка изиграват своята роля в Голямата война от 1914-1918 г., въпреки че преобладаващото мнозинство техни съграждани немаги не знаят нищо за техния принос. Усилията им не са решаващи, тъй като в противниковия лагер също има магьосници, но американските успяват да предотвратят допълнителни човешки загуби и да извоюват победа над магическите си противници. 

Това всеобщо усилие не довежда до смекчаване на позицията на МАКУСА относно сприятеляването на магьосници с немаги и Законът на Рапапорт твърдо остава в сила. През 20-те години на миналия век американските магьосници вече са свикнали да живеят в по-голяма потайност от европейските и да избират партньорите си стриктно от собствените си редици. 

Споменът за катастрофалното нарушение на Международния указ за секретност от Доркус Туелвтрийс е толкова навлязъл в езика на магьосниците, че „Доркус“ се казва за някой глупав или некадърен човек. МАКУСА продължава да налага строги наказания за онези, които пренебрегват Международния указ за секретност. МАКУСА също така, за разлика от европейските магьоснически институции, не проявява никаква толерантност към магически явления като духове, полтъргайсти или магически създания, поради риска, които те биха могли да създадат от разкриване на магията пред немагите. 

След голямото въстание в Саскуоч през 1892г. (за повече подробности вижте високо оценената книга на Ортис О‘Флахърти „Последната битка на Голямата стъпка“), централата на МАКУСА е преместена за пети път от съществуването си - от Вашингтон в Ню Йорк, където остава до края на 20-те години. Президент на МАКУСА през това десетилетие е мадам Серафина Пикъри, прочута могъща вещица от Савана. 

През 20-те години на XX век процъфтявалото в продължение на повече от два века училище за вълшебство и магия „Илвърморни“, се счита за едно от най-добрите магьоснически учебни заведения в света. Благодарение на образованието, което то предлага, всички вещици и магьосници на континента са усъвършенствали умението си да използват пръчка. 

Според законодателството, въведено в края на XIX век, всеки член на магьосническата общност в Америка е длъжен да носи „разрешително за пръчка“, мярка, чиято цел е да се следят всички магически дейности и да се идентифицират извършителите с помощта на техните пръчки. За разлика от Великобритания, където Оливандър се смята за най-добрия, пръчките на континента Северна Америка се изработват от четирима велики майстори на пръчки.

Шикоба Уолф, потомец на племето чокто, е известен преди всичко със сложно издялканите си пръчки, съдържащи пера от опашката на буревестник (буревестникът е магическа американска птица, близка роднина на феникса). Пръчките на Уолф се смятат за изключително мощни, но и за трудни за овладяване. Те са особено подходящи за трансфигурация.

Йоханес Йонкър, мъгълокръвен магьосник, чийто баща немаг е опитен майстор на мебели, става известен майстор на магически пръчки. Пръчките му са много търсени и лесно разпознаваеми, тъй като обикновено са инкрустирани със седеф. След като експериментира с различни сърцевини, предпочитан магически материал му става косъмът от котка вамп.

Тиаго Кинтана предизвиква вълнение в магическия свят когато неговите елегантни и по правило дълги магически пръчки започват да навлизат на пазара, всяка произвеждаща силни и елегантни заклинания и съдържаща по един полупрозрачен шип от гърба на чудовище от Бялата река на Арканзас. Притесненията от прекомерен улов на въпросните чудовища се разсейват когато се доказва, че единствено Кинтана знае тайната за примамването им, тайна, която пази ревниво до смъртта си, когато пръчките с шипове от речното чудовище престават да се произвеждат.

Виолета Бове, известната майсторка на пръчки от Ню Орлиънс в продължение на много години отказва да разкрие тайната сърцевина на своите пръчки, които винаги изработва от дървесина от блатна майя. В крайна сметка се разбира, че съдържат косми от ругару, опасно чудовище с кучешка глава, което броди из блатата в Луизиана. Често за пръчките на Бове се казва, че налитат на Черна магия както вампири на кръв, но много американски герои магьосници от 20-те години са влизали в битка, въоръжени единствено с пръчка на Бове, а и е известно, че самата мадам Пикъри притежава такава.

За разлика от общността на немагите през 20-те години, МАКУСА позволява на вещиците и магьосниците да пият алкохол. Много от критикуващите тази политика изтъкват, че така вещиците и магьосниците са доста лесно забележими в градове, пълни с трезви немаги. Въпреки това в един от редките ѝ безгрижни моменти, Пикъри е чута да казва, че да си магьосник в Америка и без това вече било достатъчно трудно. „Смешната вода“, както тя прочуто казва на своя началник на щаба, „не подлежи на обсъждане“.