Всяка една пръчка е уникална и нейният характер ще зависи от конкретното дърво и от магическата сърцевина, от които е направена. Освен това всяка пръчка, от момента, в който открие идеалния си собственик, ще започне да се учи от този неин човешки партньор. По тази причина написаното по-долу трябва да се разглежда като общи бележки за всяка от дървесините, с които най-много обичам да работя, а не като описание на конкретна пръчка. 

Много необикновено дърво, от което, както открих, се получават капризни магически пръчки, които често отказват да се подчиняват на друг, освен на собственика си и също така крият потенциала си от всички, освен от най-способните. Тази чувствителност ги прави трудни за продажба и затова пазя само малък брой от тях в магазина си за онези достатъчно изтънчени вещици и магьосници, тъй като акацията не е подходяща за показната магия, известна като „трещяща и смърдяща“. Когато е в добри ръце, акациевата пръчка може да се нагажда, така че да пасне на силата на всеки, макар че често бива подценявана поради особеностите на нейния темперамент. 

Елшата е непреклонно дърво, но открих, че нейният идеален собственик не е някой упорит човек или инат, а често е внимателен, готов да помогне и много симпатичен. Докато повечето дървесини търсят сходство в характерите си с онези, на които служат, елшата е изключение и изглежда харесва характери, които ако не са напълно противоположни, то са поне подчертано различни. Когато елшата се намира в ръцете на правилния собственик, тя става великолепен и лоялен помощник. От всички видове пръчки, пръчката от елша е най-добрата за безсловесни заклинания и от там идва и репутацията ѝ, че е подходяща само за най-напредналите вещици и магьосници. 

Не се изработват много пръчки от ябълково дърво. Те са силни и най биха подхождали на магьосник с високи цели и идеали, тъй като тази дървесина не се спогажда добре с черната магия. Говори се, че притежателите на ябълкова пръчка ще бъдат обичани и ще живеят дълго и аз съм забелязал, че клиентите, притежаващи определен чар, често идеално си пасват с ябълкова пръчка. У притежателите на тези пръчки често се среща необичайната способност да разговарят с други магически създания на техния език, какъвто е случаят например с прочутия автор на „Езеряните: пълно ръководство за техния език и обичаи“, Дилън Марууд. 

Пръчката от ясен остава вярна на единствения си истински господар и не трябва да се предава или подарява на друг магьосник, защото ще загуби своите сили и умения. Тези ѝ наклонности са още по-крайни ако сърцевината ѝ е от еднорог. Старите суеверия, свързани с магическите пръчки рядко заслужават внимание, но според мен старото римувано стихче за офиката, кестена, ясена и леската (офиката клюкари, кестенът го мързи, леската се оплаква, а ясенът се инати) съдържа зрънце истина. Вещиците и магьосниците, които най си подхождат с ясенови пръчки, по мои наблюдения трудно могат да бъдат отклонени от своите вярвания или цели. Въпреки това нахалните или прекалено самоуверени вещици и магьосници, които често настояват да изпробват пръчки, изработени от това престижно дърво, остават разочаровани. Идеалният собственик на такава пръчка може да е упорит и със сигурност смел, но никога не би бил груб или арогантен. 

Дървесината от трепетлика е бяла и гладка и е високо ценена от всички майстори на магически пръчки, поради силната ѝ прилика със слонова кост и заради обикновено добрата ѝ работа в областта на вълшебствата. Подходящият собственик на пръчката от трепетлика често е завършен дуелист или е предопределено да стане такъв, тъй като тези пръчки са едни от най-подходящите за дуелиране. „Сребърните копия“, всяващият ужас таен клуб по дуелиране от XVIII век е известен с това, че приемал за членове само притежаващите пръчки от трепетлика. По мои наблюдения собствениците на тези пръчки обикновено са силни и решителни, склонни да бъдат привлечени от приключения или грандиозни идеи за нов световен ред; това е пръчка за бунтари. 

Подходящ за букова пръчка би бил някой пораснал или поне мъдър за възрастта си, зрял, или поне богат на опит и изпълнен с разбиране магьосник. Пръчките от бук се представят много зле в ръцете на тесногърдите и нетолерантните. Такива вещици и магьоснци, сдобили се с букови пръчки без те да са ги избрали (а сами са поискали да си купят тази много желана, наситена на цвят и много ценна дървесина), често отиват в домовете на известни майстори на магически пръчки като мен и искат да знаят защо на красивите им пръчки им липсва сила. В ръцете на правилния партньор, буковата пръчка е способна на изящество и артистичност, рядко срещани при другите дървесини, оттук и нейната знаменита репутация. 

Трънката, която е много необикновена дървесина, има според мен заслужена репутация на най-подходящата за война. Това не означава непременно, че нейният собственик практикува черните изкуства (въпреки, че безспорно онези, които го правят, биха се радвали на огромната сила на трънката); такива пръчки се срещат и сред аврорите, както и сред затворниците в Азкабан. Любопитна особеност на този храст, окичен с остри тръни е, че ражда най-сладките си плодове след най-тежките студове и че пръчките, изработени от тази дървесина изглежда трябва да преминат през трудности и опасности, за да могат да се свържат истински със собствениците си. Ако това условие е налице, трънката ще се превърне в мечтания лоялен и верен слуга. 

По-рядко срещан от обикновения орех, черният търси господар, който притежава добри инстинкти и силна проницателност. Черният орех е много красиво, но трудно за овладяване дърво. То притежава една ясно изразена особеност и тя е, че е зле настроен към вътрешните конфликти и драматично губи силата си ако собственикът ѝ страда от някаква форма на самозаблуда. Ако вещицата или магьосникът не може или не иска да бъде честен със себе си или с другите, пръчката не се справя достатъчно добре и се налага да бъде предадена на нов собственик, за да възвърне предишното си майсторство. В съчетание с откровен, осъзнаващ себе си партньор, тя се превръща в една от най-лоялните и впечатляващи пръчки с особен талант за всякакъв вид вълшебство. 

Всеки път когато срещна човек, притежаващ кедрова пръчка, виждам у него силен характер и необичайна лоялност. Моят баща, Джървейз Оливандър винаги казваше „Никога няма да заблудиш носещия кедрова пръчка“ и аз съм съгласен с това: кедровата пръчка намира своя идеален дом там, където има проницателност и усет. Дори бих отишъл по-далеч от баща си като кажа, че още не съм срещал собственик на кедрова пръчка, с когото бих се осмелил да изляза в схватка, особено ако съм нанесъл вреда на някого, когото обича. Вещиците и магьосниците, избрани от кедрова пръчка имат потенциала да бъдат плашещи противници, което често шокира онези, които безразсъдно ги предизвикват. 

С тази много рядка дървесина се изработват пръчки с особена сила, най-високо ценена от учениците от училище „Махутокоро“ в Япония, където онези, които имат черешови пръчки се ползват с голямо уважение. Западният купувач трябва да разсее от съзнанието си всякакви идеи, че заради розовият цвят на живото дърво, тези пръчки са за лекомислени магьосници или са само за декорация; от черешово дърво се правят пръчки, които притежават наистина смъртоносна сила, без значение от сърцевината, но тези със сърдечна нишка от змей никога не бива да бъдат давани в ръцете на магьосник без изключителни самоконтрол и сила на ума. 

Това е най-любопитната, многостранна дървесина, която променя харакера си в зависимост от сърцевината на пръчката и взема и от личността на онзи, който я притежава. Кестеновата пръчка е привлечена от вещици и магьосници, които са опитни укротители на магически създания, притежават дарба за билкология или за летене. Въпреки това ако се съчетае със сърдечна нишка от змей, тази дървесина може да намери подходящ собственик сред онези, които са пристрастени към лукса и към материалните неща и нямат скрупули относно това как ще се сдобият с тях. От друга страна трима последователни председатели на Магисъбора са имали пръчки от кестен с косъм от еднорог, така че тази комбинация показва афинитет към всякакъв вид справедливост. 

Кипарисовите пръчки се свързват с благородство. Великият средновековен майстор на магически пръчки, Герант Оливандър пише, че за него винаги е било чест да продаде кипарисова пръчка, тъй като е знаел, че се среща с вещица или магьосник, който ще умре от героична смърт. За щастие в днешните по-малко кървави времена, притежаващите кипарисови пръчки рядко са призовани да жертват живота си, въпреки че без съмнение много от тях биха го направили ако се наложи. Пръчките от кипарис намират сродната си душа сред смелите, дръзките и самоотвержените: онези, които не се страхуват да се изправят срещу мрачната страна на своята и чуждата природа. 

Кучешкият дрян е една от моите любими дървесини и съм открил, че намирането на идеалния собственик за нея винаги е забавно. Пръчките от кучешки дрян са странни и пакостливи; имат игрива природа и настояват за партньори, които могат да им предоставят възможности за забавление и вълнение. Същевременно би било доста грешно да се съди, че заради това дряновите пръчки не са подходящи да правят сериозни магии ако се налага; те са известни със способността си да правят изключителни заклинания когато са поставени в трудна ситуация и когато си партнират с подходящите умни или направо гениални вещица или магьосник, са способни на невероятни магии. Интересен недостатък на много пръчки от кучешки дрян е, че те отказват да правят безсловесни заклинания и често са доста шумни. 

Тази черна като катран дървесина има впечатляващи външен вид и репутация, тъй като е много подходяща за всякакъв вид бойна магия и за трансфигурация. Абаносът е най-щастлив в ръцете на онези, които имат смелостта да бъдат себе си. Често свободомислещи, индивидуалисти или чувстващи се удобно в ролята на аутсайдери, собственици на абаносови пръчки се намират както в редиците на Ордена на феникса, така и измежду смъртожадните. По мои наблюдения, идеалният собственик на абаносова пръчка е някой, който ще се държи здраво за убежденията си, независимо от външния натиск и не би се отклонил лесно от тях. 

Най-рядката от всички дървесини и печално известна като носеща нещастие, бъзовата пръчка е по-трудна за овладяване от всяка друга. Тя съдържа мощна магия, но отказва с презрение да остане у всеки собственик, който не е по-могъщ от нея самата; нужен е забележителен магьосник, за да задържи бъзовата пръчка у себе си за някакво време. Старото суеверие, че „бъзова пръчка никога не носи късмет“ се корени в страха от пръчката, но всъщност е съвсем безпочвено и онези глупави майстори на пръчки, които отказват да работят с това дърво, го правят повече от притеснение, че няма да могат да продадат тези пръчки, отколкото от страх да работят със самата дървесина. Истината е, че само много необикновен човек би се съчетал идеално с бъз и в редките случаи когато се случи такова съвпадение, аз приемам, че тази вещица или магьосник ще има необичайна съдба. Допълнителено нещо, което открих през дългите си години на обучение е, че собствениците на бъзови пръчки почти винаги изпитват силно влечение към онези, избрани от самодивско дърво (офика). 

Неоснователното убеждение, че само чистокръвните могат да произведат магия от брястова пръчка несъмнено е тръгнало от някой собственик на такава пръчка, искащ да докаже собствения си кръвен статут, защото познавам мъгълокръвни, идеално паснали си с брястова пръчка. Истината е, че брястовите пръчки предпочитат собственици с присъствие, сръчност в магията и определено чувство за собствено достойнство. По мое наблюдение от всички дървесини, брястът предизвиква най-малко злополуки, прави най-малко глупави грешки и същевременно най-елегантните заклинания; това са изтънчени магически пръчки, способни на напреднала магия, стига да са в правилните ръце (което от своя страна ги прави много желани от последователите на философията за чистокръвните). 

Пръчка за добри и лоши времена, тя е толкова лоялен приятел, колкото магьосникът заслужава. Пръчките от английски дъб изискват силни, смели и верни партньори. По-малко известно е влечението им към собственици със силна интуиция и често с афинитет към природната магия, към съществата и растенията, които са необходими за магьосниците както за магия, така и за тяхна радост. Дъбът е наричан Краля на гората от зимното до лятното слънцестоене и дървесината му трябва да бъде събирана в този интервал (когато дните отново започват да се скъсяват, бодливата зеленика става кралица и тогава нейната дървесина трябва да се събира докато годината си отива. Това разделение се смята, че произлиза от старото суеверие „Ако пръчката ѝ е от зеленика, а неговата е от дъб, ожени ли се той за нея, значи, че е много тъп“, суеверие, което намирам за безпредметно). Говори се, че пръчката на Мерлин е била от английски дъб (въпреки че гробът му никога не е намерен, така че това твърдение не може да бъде доказано). 

Моят благороден дядо Герболд Октавиус Оливандър винаги наричаше пръчките от ела „пръчките на оцеляващите“, защото беше продал такива на трима магьосници, които впоследствие преминаха през смъртни опасности и останаха невредими. Няма съмнение, че тази дървесина, произлизаща от най-издръжливите дървета, създава пръчки, които изискват от своите собственици постоянна сила и преследване на целите и също че са лоши инструменти в ръцете на нерешителните и колебаещите се. Пръчките от ела са особено подходящи за трансфигурация и търсят целенасочени собственици със силна психика и внушително поведение. 

Майсторът на пръчки Грегорович пише, че от глог се получава „странна, противоречива пръчка, изпълнена с парадокси толкова, колкото и дървото, от което произлиза, чиито листа и цветове лекуват, но в същото време отрязаните му клони миришат на смърт“. Въпреки че не съм съгласен с много от заключенията на Грегорович, двамата сме на едно мнение за пръчките от глог, които са сложни и интригуващи по своята същност, точно както и магьосниците, с които най-добре си пасват. Пръчките от глог са особено подходящи за лечебни магии, но също така са добри за проклятия и аз съм забелязал, че обикновено пръчката от глог се чувства най-добре у хора с противоречива природа или у вещица или магьосник, преминаващ през период на смут. Глогът обаче не е лесен за овладяване, така че бих дал такава пръчка само в ръцете на вещица или магьосник с доказан талант, иначе последствията могат да бъдат опасни. Пръчките от глог имат забележителна особеност: при лошо боравене с тях, техните заклинания могат да се обърнат срещу направилия ги. 

Леската е чувствителна дървесина и често отразява емоционалното състояние на собственика си и служи най-добре на господар, който разбира и може да контролира собствените си чувства. Другите трябва много да внимават при боравенето с пръчка от леска ако нейният собственик наскоро е изпаднал в ярост или е претърпял сериозно разочарование, защото пръчката ще абсорбира тази енергия и след това ще я освободи по непредсказуем начин. Положителните страни на тези пръчки обаче компенсират повече от достатъчно тези незначителни неудобства, тъй като те са способни на изключителна магия в правилните ръце, а и са толкова отдадени на собственика си, че често в края на живота му „увяхват“ (което означава, че изразходват цялата си магия и отказват да правят магии, като често се налага извличането на сърцевината и поставянето ѝ в друга пръчка, в случай, че пръчкта все още е нужна. Ако сърцевината е косъм от еднорог обаче, е безнадеждно; пръчката със сигурност ще „умре“). Пръчките от леска също така имат невероятната способност да откриват подпочвени води и ще измагьосват сребристи капки от дим когато се намират над скрити извори или кладенци. 

Бодливата зеленика е една от по-редките дървесини; традиционно считана за защитна, тя най-охотно работи за онези, които се нуждаят от помощ, за да преодолеята склонността си съм гняв и импулсивност. В същото време пръчките от бодлива зеленика често избират собственици, които са предприели някакво опасно и често духовно търсене. Бодливата зеленика е една от онези дървесини, при които представянето варира драстично в зависимост от сърцевината и е известна с това, че е трудно да бъде съчетана с фениксово перо, тъй като нейното непостоянство по особен начин си противоречи с присъщата на феникса откъснатост. В необичайните случаи обаче когато такова съчетание намери идеалния собственик, нищо и никой не трябва да застава на пътя им. 

Моята собствена пръчка е направена от габър и затова с цялата си скромност заявявам, че габърът избира за свой доживотен партньор талантливи вещица или магьосник с една единствена чиста страст, която някои могат да нарекат мания (въпреки че аз предпочитам термина „визия“), която почти винаги бива реализирана. Пръчката от габър се нагажда по-бързо от почти всички останали към стила на своя господар в правенето на магии и бързо ще стане толкова характерна за него, че ще бъде изключително трудно за други хора да я използват дори за най-прости заклинания. Пръчките от габър също така добре възприемат кодекса на честта на своя собственик, какъвто и да е той и биха отказали да извършват каквото и да било, добро или лошо, което не съответства на принципите на техния господар. Особено фина и осъзната пръчка. 

Силна, издръжлива и на цвят в топлата гама, лиственицата отдавна се оценява като привлекателна и могъща дървесина. Репутацията ѝ, че вдъхва смелост и увереност у притежателя ѝ гарантира, че винаги ще бъде много търсена. Тази толкова желана пръчка обаче е капризна при избора на идеален собственик и е по-трудна за работа, отколкото хората си представят. Намирам, че от тази дървесина винаги се създават пръчки със скрити таланти и способни на изненади, точно както и онези, които ги притежават. Често се случва вещицата или магьосникът предопределени за партньори на пръчка от лиственица, да не са осъзнавали пълния обхват на своя талант докато не се сдобият с нея, но след като това се случи, заедно да станат изключителна двойка. 

Казват, че пръчката от лаврово дърво не може да извърши нечестиво деяние, въпреки че знам за такива, които в стремеж към слава (нерядко това е целта на онези, които най си подхождат с тези пръчки), са правили мощни и понякога смъртоносни заклинания. Лавровите пръчки понякога са набеждавани за непостоянни, но това не е справедливо. Лавровата пръчка изглежда не понася да вижда мързел у своя собственик и ако забележии подобно нещо, лесно и по собствено желание ще се остави да бъде спечелена от друг магьосник. Ако ли не, ще остане щастливо привързана към първия си господар завинаги и дори ще проявява необичайната и трогателна склонност да измагьосва искри ако друг магьосник или вещица се опита да я открадне. 

Често съм наблюдавал, че избраните от явор пръчки са по природа пътешественици и изследователи; това не са пръчки, които ще стоят вкъщи, а предпочитат да усещат амбицията у техния магьосник или вещица, в противен случай магията им става тромава и слаба. Новите предизвикателства и честите промени на пейзажа карат тази пръчка буквално да блести и да процъфтява заедно със своя партньор докато двамата израстват и се учат взаимно на умения. Това е красива и желана дървесина и качествените яворови пръчки от векове са сред най-скъпите. Притежанието на яворова пръчка отдавна е белег за статус, заради репутацията ѝ на пръчка на успешните личности. 

От тази златиста на цвят дървесина се правят пръчки с прекрасни магически способности, които дават всичко от себе си когато са в ръцете на сърдечни, щедри и мъдри магьосници. Притежателите на крушови пръчки са по мои наблюдения, обичани и уважавани хора. Не знам за нито един случай, в който крушова пръчка да е избрала черен магьосник или вещица. Крушовите пръчки са едни от най-издръжливите и често съм виждал, че имат способността да изглеждат като нови дори след години на непрестанна употреба. 

Пръчката, направена от тази гладка дървесина винаги избира независим господар, индивидуалист, който може да изглежда като самотник, интригуващ и може би загадъчен. Боровите пръчки се радват когато са използвани творчески и за разлика от някои други, ще се адаптират безропотно към нови методи и заклинания. Много майстори на магически пръчки твърдят, че са способни да откриват и се представят най-добре в ръцете на господари, които са предопределени за дълъг живот и аз лично наистина не познавам собственик на борова пръчка, който да е починал млад. Боровите пръчки са едни от най-чувствителните към безсловесни заклинания. 

"Ако търсиш почтеност, потърси първо сред тополите“, беше мотото на дядо ми, Герболд Оливандър, и моят собствен опит с тополови пръчки и техните собственици, съвпада с неговия. Ето една пръчка, на която ще можете да разчитате, заради нейните последователност, сила и постоянство, най-щастлива в партньорство с вещица или магьосник с ясни морални възгледи. Съществува стара изтъркана шега сред по-малките майстори на пръчки, гласяща, че нито една пръчка от топола не е избирала политик, но тук прозира тяхното невежество; двама от най-успешните министри на магията, Елдрич Дигъри и Еванджелин Орпингтън притежаваха чудесни Оливандърови пръчки от топола. 

Често ще чуете невежите да казват, че червеният дъб е безпогрешен белег за горещия нрав на собственика му. Всъщност най-подходящият собственик за него е някой, който притежава необичайно бързи реакции, което прави пръчката от червен дъб идеална за дуелиране. По-рядко срещан е от английския дъб и съм установил, че господарят му трябва да има бърза ръка, бърз ум и да се адаптира лесно; често е някой, който измисля свои собствени отличителни заклинания и е добър мъж или жена, който е хубаво да имаш до себе си по време на битка. Пръчките от червен дъб по мое мнение са едни от най-красивите. 

Качествена дървесина от секвоя се намира трудно, а много се търси заради репутацията ѝ, че носи късмет на собственика си. Както обикновено се случва с науката за магическите пръчки, хората, които не се занимават с това, са разбрали нещата наобратно: пръчките от секвоя сами по себе си не носят късмет, но са силно привлечени от вещици и магьосници, които притежават възхитителната способност винаги да падат на краката си, да направят правилния избор, да извлекат някаква полза от катастрофата. Комбинацията между такъв магьосник или вещица и пръчка от секвоя винаги е интригуваща и обикновено когато изпратя ткава специална двойка от работилницата ми, очаквам после да чуя за вълнуващите им подвизи. 

Самодивското дърво винаги е било предпочитана дървесина за пръчки, защото се смята, че защитава много по-добре от всяка друга и по мои наблюдения прави всички видове защитни заклинания особено силни и трудни за разваляне. Разпространено е вярването, че няма черен магьосник или вещица, които да са притежавали пръчка от самодивско дърво и аз не мога да си спомня за нито един случай, в който някоя от моите пръчки от самодивско дърво да е вършила зло по света. Самодивското дърво се чувства най-добре с магьосници с ясен ум и чисти сърца, но тази репутация на добродетелна пръчка не бива да заблуждава никого – те са равни на останалите, дори често по-добри и нерядко побеждават в дуели. 

Тази необичайна и изключително привлекателна дървесина е била много модерна през XIX век. Търсенето надхвърляло предлагането и безскрупулните майстори на пръчки боядисвали некачествена дървесина в опит да заблудят купувачите, че са си купили пръчка от сребролиста липа. Причините за привлекателността на тези пръчки не се крият само в необичайно красивия им външен вид, но и също в репутацията им като най-подходящи за магьосници, добри в мистериозните изкуства пророкуване и легилимантика, което следователно придавало на собствениците на пръчки от сребролиста липа определен статус. По времето когато търсенето било най-високо, майсторът Артуро Сефалопос твърдял, че връзката между пръчките от сребролиста липа и ясновидската дарба е „фалшива информация, разпространявана от търговци като Герболд Оливандър (собствения ми дядо), които са препълнили работилниците си със сребролиста липа и се надяват да пробутат излишъка си“. Но Сефалопос е бил немарлив майстор на пръчки и невежа и никой, пророк или не, не се изненадал когато той излязъл от бизнеса с пръчки. 

Неопитните майстори на магически пръчки твърдят, че смърчът е трудна за работа дървесина, но по този начин само разкриват собствената си неспособност да се справят с нея. Напълно вярно е, че се изисква особена сръчност при работата със смърч, от който се получават пръчки, които се съчетават лошо с мнителни или нервни магьосници и определено могат да бъдат опасни в несръчни ръце. Пръчките от смърч изискват желязна ръка, защото често изглежда имат собствени представи за това каква магия да направят. Въпреки това, когато пръчката от смърч срещне своя идеален партньор, който по мои наблюдения трябва да е някой дързък магьосник с добро чувство за хумор, тя се превръща в превъзходен помощник, много лоялен към собственика си и способен да произвежда особено ярки и драматични ефекти. 

От чинар се правят приключенски пръчки, жадни за нови преживявания и губещи блясъка си ако се използват за ежедневни дейности. Особеност на тези красиви пръчки е, че могат да изгорят ако им се позволи да „скучаят“ и много вещици и магьосници достигайки средна възраст и решили да водят спокоен живот, са шокирани да видят как тяхната надеждна пръчка избухва в пламъци в ръката им когато за пореден път решат да я използват, за да призоват чехлите си. Както може да се заключи, идеалният собственик на пръчката от чинар е любопитен, енергичен и приключенски настроен и когато двамата се намерят, пръчката показва способност за учене и адаптиране, което осигурява на чинара заслужено място сред най-високо ценените дървесини в света. 

Друидите смятали всичко, което има стъбло, за дърво, а от лозата се получават толкова специални пръчки, че аз с радост продължавам тази древна традиция. Лозовите пръчки са сред най-редките и бях заинтригуван когато забелязах, че техните собственици почти винаги са онези вещици или магьосници, които търсят някаква по-голяма цел, които имат необикновено виждане за нещата и които често изумяват и онези, които смятат, че ги познават най-добре. Лозовите пръчки изглежда са силно привлечени от дълбоки личности и аз ги намирам за по-чувствителни от всички други когато си избират подходящ партньор. Надеждни източници твърдят, че тези пръчки могат да излъчват магия още при влизането в стаята при тях на някой, който може да им стане собственик и аз два пъти съм наблюдавал този феномен в собствения си магазин. 

На високо интелигентните вещици и магьосници трябва първо да им бъде предложено да изпробват орехова пръчка, защото в девет от десет случая биха си паснали идеално с такава. Ореховите пръчки често се оказват в ръцете на изобретатели и новатори; това е красива дървесина, притежаваща необичайна гъвкавост и адаптивност. Все пак бъдете предпазливи: докато някои дървесини са трудни за овладяване и могат да отказват да изпълняват магии, които са чужди на тяхната природа, ореховата пръчка веднъж подчинена, ще изпълни всяка задача, която господарят ѝ ѝ постави, при условие, че той е достатъчно интелигентен. Това прави от тази пръчка смъртоносно оръжие ако се озове в ръцете на вещица или магьосник без съвест, тъй като пръчката и магьосникът ще се хранят един от друг по особено нездравословен начин. 

Върбата е необикновена дървесина с лечебна сила и аз съм забелязал, че идеалният собственик на върбова пръчка често притежава известна (обикновено неоправдана) несигурност в себе си, въпреки че се опитва да я прикрие. Докато много самоуверени купувачи настояват да изпробват върбови пръчки (привлечени от красивия им външен вид и утвърдената репутация на подходящи за сложни безсловесни заклинания), моите върбови пръчки винаги избират онези с най-голям потенциал пред убедените, че нямат какво още да научат. В моето семейство съществува поговорката, че онзи, който има най-дълъг път да извърви, ще стигне най-бързо с помощта на върба. 

Тисовите пръчки са сред най-редките и техните идеални партньори са също необикновени и понякога известни личности. Известно е, че тисовата пръчка дава на собственика си силата на живота и на смъртта, което разбира се може да се каже за всяка пръчка; и все пак тисът има мрачна и плашеща репутация що се отнася до дуелирането и правенето на проклятия. В същото време не е вярно (както често непросветените в науката за пръчките твърдят), че онези, които притежават тисови пръчки, са привлечени от черните изкуства повече от останалите. Вещицата или магьосникът, пасващи си най-добре с тисова пръчка могат да се окажат също така и яростни защитници. Пръчките, изработени от тези най-дълголетни дървета, се оказват толкова често в ръцете на герои, колкото и на злодеи. Там, където магьосници са погребани с тисовите си пръчки, обикновено израстват тисови дръвчета, които пазят гробовете на починалите си собственици. Това, което съм научил със сигурност от опита си е, че тисовите пръчки никога не избират посредствени или плахи собственици.