Преди магьосническата общност да бъде принудена да се крие, не е било необичайно магьосник да живее сред мъгъли и да има, както бихме го нарекли сега, мъгълска професия. 

Сред магьосниците е широко разпространено вярването, че сър Кадоган е бил един от известните рицари на кръглата маса, макар и по-малко познат и че е стигнал до там благодарение на приятелството си с Мерлин. Той със сигурност е бил изтрит от всички мъгълски томове с историята за крал Артур, но магьосническите версии включват и сър Кадоган, заедно със сър Ланселот, сър Бедивер и сър Персивал. В тези истории той е описан като избухлив, сприхав и смел до глупост, но иначе добър човек, който остава встрани от основното действие. 

Най-известната история със сър Кадоган е тази за битката му с виверната от Уай, змейоподобно създание, което тормозело югозападната част на Англия. При първата им среща, звярът изял красивия кон на сър Кадоган, отхапал половината от магическата му пръчка и разтопил меча и шлема му. Неспособен да вижда, заради парата, издигаща се от топящия шлем, сър Кадоган едва успява да се спаси. Вместо да избяга обаче, той се заклатушкал към близката поляна, сграбчил малко дебело пони, пасящо наблизо, скочил на гърба му и препуснал към виверната, въоръжен единствено със счупената си пръчка и готов храбро да посрещне смъртта си. Създанието навело глава, за да глътне на една хапка сър Кадоган и понито, но бълващата искри счупена магическа пръчка пронизала езика му и подпалила газовите изпарения, идващи от стомаха му, карайки звяра да избухне. 

Възрастните вещици и магьосници все още използват израза „Ще взема понито на Кадоган“, което означава „Ще извлека възможно най-доброто от трудна ситуация“. 

Портретът, закачен на седмия етаж на замъка „Хогуортс“, изобразява сър Кадоган завинаги яздещ своето пони (което, разбираемо може би, никога не го е харесвало особено) и представя точно избухливия му нрав, любовта му към безразсъдните предизвикатекства и неговата решителност да побеждава враговете на всяка цена.