Привързаността на магьосническия свят към шотландския отбор по ръгби е доста странна, тъй като значителна част от магьосниците не знаят нищо за мъгълските спортове, които според тях са скучни или дори глупави. И все пак шотландският отбор по ръгби се e превърнал в магьоснически мем – отчасти на шега, отчасти поради истински интерес – който води началото си от деветнадесети век, а историята е едновременно тъжна и вдъхновяваща. 

Магьосническата фамилия Бучанан живеела поколения наред в село, намиращо се на шотландската граница. Репутацията им на агресивни и склонни към пиянство хора, съчетана с впечатляващите им физически размери (според разкази на очевидци, дъщерите сами печелели всяка година селското състезание по дърпане на въже), държели съседите им на безопасно разстояние, така че те не знаели за техните магически способности. Едно по едно децата на фамилията Бучанан навършвайки единадесет години, отивали да учат в „Хогуортс“. Слуховете в селото били, че огромните диви деца са изпращани в поправителен дом или дори в психиатрична институция. 

В средата на деветнадесети век, фамилията Бучанан се състояла от преуморена майка, яростен баща и единадесет деца. В дома им било шумно и царял хаос и все пак е изненадващо, че нито един от родителите не разбрал, че третият им син Ангъс, е безмощен – дете на магьосници, което обаче няма магически сили. Господин Бучанан старши винаги се хвалел с гордост, че подобна аномалия никога не се е срещала в неговата фамилия. Гордият стар вещер дори отивал по-далеч като казвал, че наличието на безмощен в семейството е знак, че то е в упадък и че трябва да бъде прочистено. 

Всички братя и сестри на Ангъс много го обичали, тъй като той бил най-едрият и най-милият от тях и затова го прикривали пред родителите им. Измамата започнала невинно, но когато наближило времето Ангъс да замине за „Хогуортс“, той и неговите братя и сестри осъзнали с тревога, че няма да могат още дълго да поддържат тази лъжа. От училището не пристигнало писмо за Ангъс, но паникьосаната му сестра Флора изфабрикувала такова и това оставило в неведение родителите им за още няколко седмици. Срамежливият, мил и уплашен от баща си Ангъс не могъл да измисли друго, освен да продължи да се преструва, подпомаган от братята и сестрите си. Те го завели на „Диагон-али“, откъдето му купили пръчка и я представили за негова, като твърдели, че тя го е избрала. В заветния ден, по-големият му брат Хамиш го качил на своята метла и го завел в „Хогуортс“, като oтчаяно се надявал, че на Ангъс ще му бъде позволено да остане или че училището ще успее някак да изтръгне някакви магически способности от него. 

Подобно нещо не се било случвало никога преди, а не се е случвало и след това – Ангъс успял да стигне до разпределителната церемония преди да бъде разкрит. В пълно отчаяние той се хвърлил пред едно момиче, чието име тъкмо било извикано и нахлупил Разпределителната шапка на главата си. Присъстващите никога не забравили ужаса, който изпитали когато шапката любезно обявила, че момчето, което я носи има добро сърце, но не е магьосник. Ангъс свалил шапката и напуснал залата, а сълзите се стичали по лицето му. 

Новината за унижението на Ангъс достигнала до родителите му с вълна от сови, още преди Ангъс да се прибере у дома пеш. Посрещнал го унизеният му баща, който застанал пред вратата и не го пуснал в къщата. Казал му никога повече да не припарва до дома му и запратил проклятия по него. Момчето хукнало да бяга. Без да има никаква представа какво ще прави по-нататък без семейство и пари, единадесетгодишният Ангъс тръгнал пеш към столицата, като от време на време се придвижвал с каруци. В Единбург той излъгал за възрастта си и така успял да си намери работа като общ работник. 

За негова изненада, мъгълите се оказали не толкова лоши, колкото ги описвали винаги баща му и майка му. За късмет на Ангъс той бил приютен от любезен бригадир и съпругата му, които нямали собствени деца. Когато навършил осемнадесет години, Ангъс бил пораснал и се бил превърнал в едър и силен мъж, обичан заради благия си характер и будещ уважение заради физическата си сила, който обаче никога не споделял странните тайни от миналото си. 

В ранното си детство Ангъс прекарвал ежедневието си в това да избягва проклятията на баща си, което го направило изненадващо бърз за мъж с неговите размери. Открил, че спортовете са онова, което му носи най-голямо удоволствие и гордост и бързо станал добър в сравнително новия мъгълски спорт ръгби. Годините, прекарани в ловене на златния снич заедно с братята и сестрите си, му помогнали също така да стане талантлив играч на крикет. 

През 1871 г. представил страната си на първия международен мач по ръгби – Англия срещу Шотландия, който се провел в Единбург. Можете да си представите емоцията на Ангъс когато излязъл на терена и видял всичките си десет братя и сестри сред зрителите. Отхвърляйки презрението на баща им към всичко мъгълско и забраната му никога повече да не се виждат с Ангъс, те успели да го издирят. Възторженият Ангъс отбелязъл първия гол. Шотландия спечелила мача. 

Събирането със семейството му кара Ангъс да преразгледа връзката си с магическите си корени и през 1900 г. той публикува новаторския световен бестселър „Животът ми на безмощен“. До този момент безмощните били в сянка. Някои от тях живеели в периферията на магьосническия свят, като винаги се чувствали като втора ръка хора и се опитвали да се впишат; други прекъсвали всички връзки с него и заживявали като мъгъли, често отричайки своите корени. „Животът ми на безмощен“ привлича вниманието на магьосническия свят към тежкото положение на тези хора. 

Така Ангъс Бучанан станал световно известен едновременно сред магьосниците и сред мъгълите, нечувано до този момент постижение. Магьосници от различни националности идвали да го гледат как спортува. За съжаление крикетът не намерил много поддръжници сред магьосниците. Както главният спортен журналист на „Пророчески вести“ пише през 1902 г. „Бияч, който не може да лети, пази три пръчки, вместо обръч, докато снич без криле бива хвърлян към пръчките. Това е всичко. Това може да продължи няколко дни.“ Ръгбито им се сторило по-привлекателно. Магьосниците не можели да не се възхитят на силата и смелостта на мъгълите, готови да участват в толкова брутален спорт, без да могат да изпозват магипортиране, за да не пострадат или Костраст, за да лекуват счупените си кости. Трябва да се признае, че в удоволствието, което магьосниците изпитвали от гледането на ръгби, имало и щипка садизъм. 

Когато Ангъс Бучанан починал, той бил почетен както от магьосническия свят, така и от мъгълския - почти невиждано в историята постижение. Блестящ пример за успял човек, който максимално се възползвал от възможностите, които животът му предоставил, Ангъс бил твърде скромен, за да осъзнава собственото си значение. Купата на Ангъс Бучанан за изключителни усилия се присъжда в „Хогуортс“ всяка година, а книгата му „Животът ми на безмощен“ е вече на 110-тото си издание. Когато става въпрос за магьоснически спортове и игри (куидич, куодпод, креъткан – официално забранен, но все още се играе незаконно, наплюващи топчета върху метли и т.н.), магьосниците са разбира се яростни привърженици всеки на собствената си страна, но се счита за недостойно за тях да подкрепят друг отбор по ръгби, освен шотландския. Почти 150 години са минали откакто Ангъс Бучанан помогнал на отбора си да спечели първия мач по ръгби, а обсъждането на шотландското ръгби се е превърнало в един от няколкото тайни начина магьосници, които се срещат сред мъгъли да се разкрият едни на други. Подслушалите ги мъгъли могат и да бъдат озадачени от това, че двама перуанци са толкова заинтересовани от шотландския отбор, но се приема, че такъв разговор е за предпочитане пред това да спорят за куидич или да сравняват дължината на магическите си пръчки на публично място. 

Малко след смъртта на Ангъс, в негова памет е основан Съюзът на магьосниците привърженици на шотландското ръгби. В СМПШР, който съществува и до днес, има както шотландски, така и чуждестранни членове. Те се срещат в навечерието на всеки международен мач, в който участва шотландския отбор, за да вдигнат тост в памет на Ангъс и да изразят вълнението си, че скоро ще гледат как в продължение на осемдесет минути мъгъли се блъскат едни други и се въргалят в калта. Международния указ за секретност изрично забранява на магьосниците да участват в мъгълски спортове, но не е незаконно да се подкрепя мъгълски отбор. В същото време на СМПШР често им се налага да отричат упорития слух, че тайната им мисия е да внедряват по някой талантлив безмощен във всеки шотландски отбор. Настоящите „заподозрени“ са Кели Браун (възможен братовчед на Лавендър), Джим Хамилтън (заради силната му прилика с Хагрид) и Стюарт Хог (ясно защо).