Магическото перо и книгата за записване
От Дж. К. Роулинг
В малка заключена кула, която никога не се посещава от учениците в „Хогуортс“, се намира древна книга, недокосвана от човешка ръка, откакто четиримата основатели на училището са я оставили там след като завършили строежа на замъка. До книгата, подвързана с олющена черна змейска кожа, е поставена сребърна мастилница, от която стърчи дълго избледняло перо. Това са магическото перо и книгата за записване и те са действащите лица в единствения процес, чрез който учениците биват избирани и записвани в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“.
Ако изобщо има някой, който да разбира колко могъща и трайна е магията на тези два предмета, то той не го е показвал, иначе (както Албус Дъмбълдор неведнъж е коментирал с въздишка) това би спестило на персонала досадните обяснения към вбесените родители, чиито деца не са били приети да учат в „Хогуортс“. Решението на книгата и на перото е окончателно и в училището никога не е било допускано дете, чието име не е било записано върху пожълтелите страници на книгата.
В точния момент когато детето за първи път проявява признаци за магия, перото, за което се смята, че е от аугурей, изплува от мастилницата и се опитва да впише името на това дете върху страниците на книгата (известно е, че перата на аугурея отблъскват мастилото, така че мастилницата е празна; никой досега не е успял да разбере какво точно представлява сребристата течност, изтичаща от омагьосаното перо).
Малцината, които са наблюдавали процеса (няколко директори и директорки са прекарали известен брой безмълвни часове в кулата, където се намират книгата и перото, надявайки се да ги хванат в действие), са съгласни, че перото може да бъде оценено като по-снизходително от книгата. Полъх на магия е достатъчна за него, за да поиска да впише нечие име, докато книгата често се затваря и по този начин му попречва, докато не се появят неоспорими доказателства за наличието на магически способности у съответното дете.
Така когато се родил Невил Лонгботъм, перото се опитало да запише името му, но книгата му попречила като се затворила. Дори акушерката, която се грижела за Алис Лонгботъм не забелязала, че Невил е успял сам да се завие по-плътно с одеалцето си минути след раждането си, а предположила, че баща му е завил бебето. Семейството на Невил упорито не забелязвало малките признаци на магия у него и нито разочарованите му прачичовци и пралели, нито книгата за записване не признали, че е истински магьосник докато не станал на осем години и не оцелял магически след падане, което можело да бъде фатално за него.
В същност строгостта на книгата не е случайна: тя никога не е допускала безмощен магьосник да бъде записан в „Хогуортс“. Немагическите деца на родители магьосници понякога имат някаква малка остатъчна магическа аура около себе си, която се дължи на техните родители, но след като тази аура избледнее, става ясно, че те никога няма да могат да правят заклинания. Чувствителността на перото, съчетана с непримиримостта на книгата досега не са позволявали да се допусне грешка.същност строгостта на книгата не е случайна: тя никога не е допускала безмощен магьосник да бъде записан в „Хогуортс“. Немагическите деца на родители магьосници понякога имат някаква малка остатъчна магическа аура около себе си, която се дължи на техните родители, но след като тази аура избледнее, става ясно, че те никога няма да могат да правят заклинания. Чувствителността на перото, съчетана с непримиримостта на книгата досега не са позволявали да се допусне грешка.
