Чистокръвни

Терминът „чистокръвен“ се отнася до семейство или индивид без мъгълска (немагическа) кръв. Тази концепция обикновено се свързва с един от четиримата основатели на училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, Салазар Слидерин, чието отвращение към преподаването на магия на ученици от от мъгълски произход води в крайна сметка до разногласия с тримата му колеги съоснователи и до напускането му на училището.

Дискриминирането от Слидерин въз основа на произхода, се счита за странно и погрешно от повечето магьосници по онова време. В съвременната литература се изказва предположението, че родените от мъгъли са не само приети, но и често са се смятали за особено надарени. Наричали ги с нежното име магизникци /”Magbobs”/ (съществуват много дебати относно произхода на термина, но изглежда най-вероятно идва от идеята, че тяхната магия сякаш е „изникнала“ от нищото).

Всеобщото магьосническо мнение претърпява известна промяна след като влиза в сила Международният указ за секретност през 1692 г. и магьосническата общност започва доброволно да се укрива, за да избегне преследвания от страна на мъгълите. Това е травмиращ за вещиците и магьосниците период, през който браковете с мъгъли достигат най-ниското си ниво, известно до момента, най-вече заради опасенията, че сключването на такъв брак неизбежно ще доведе до разкриването на магьосническата общност и следователно до сериозно нарушаване на закона.*

В тези условия на несигурност, страх и негодувание, доктрината за чистокръвните започва да печели последователи. По правило онези, които я приемат, са същите, които най-яростно протестират срещу Международния указ за секретност и които се обявяват открито за война срещу мъгълите. Нараства и броят на магьосниците, проповядващи, че браковете с мъгъли не просто нарушават новия указ, ами са позорни и неестествени и биха довели до „замърсяване“ на магьосническата кръв**

Тъй като браковете между мъгъли и магьосници се практикували от векове, онези, които изведнъж започнали да се самоопределят като чистокръвни, едва ли имат повече на брой предци магьосници от останалите. Да се наречеш чистокръвен е по-скоро изказване на мнение по този политически и социален въпрос (“Няма да се оженя за мъгъл и смятам брака с мъгъл / магьосник за осъдителен“), отколкото е констатация на биологичен факт.

Няколко произведения със съмнителна научност, публикувани около началото на XVIII век и позоваващи се частично на написаното от самия Салазар Слидерин, споменават какви са предполагаемите признаци за чистокръвен статус, освен родословието. Най-цитираните са: появата на магически способности преди тригодишна възраст, рано проявяващи се (преди седемгодишна възраст) умения за летене на метла, нехаресване или страх от прасета (прасето често се смята за особено немагическо животно, което е много трудно да се омагьоса), резистентност към обикновените детски болести, изключителна физическа привлекателност и отвращение към мъглите, наблюдавано още при чистокръвното бебе, което уж би трябвало да показва признаци на страх и отвращение в тяхно присъствие.

Няколко последователни проучвания, направени от отдел „Мистерии“ доказват, че тези предполагаеми отличителни белези на чистокръвен статус, всъщност са неоснователни. Въпреки това много чистокръвни продължават да ги цитират като доказателство за собствения си по-висок статус сред магьосниците.

В началото на 30-те години на миналия век, във Великобритания е публикуван анонимен „Регистър на чистокръвните“, в който са изброени кои са двадесет и осемте истински чистокръвни семейства, според неизвестния автор, написал книгата***, „с цел да помага на такива семейства да поддържат чистотата на своята кръв“. Така наречените „Свещени двадесет и осем“ включват фамилиите:

Абът

Ейвъри

Блек

Бълстроуд

Бърк

Кароу

Крауч

Фоули

Флинт

Гонт

Грийнграс

Лестрандж

Лонгботъм

Макмилън

Малфой

Нот

Оливандър

Паркинсън

Прюет

Розие

Роул

Селуин

Шакълболт

Шафик

Слъгхорн

Травърс

Уизли

Яксли

Малка част от тези семейства публично осъждат включването им в списъка, заявявайки, че сред техните предци със сигурност се срещат и мъгъли, нещо, от което те не се срамуват. Най-силно изразява възмущението си многобройното семейство Уизли, което, въпреки че е свързано с почти всяка стара магьосническа фамилия във Великобритания, се гордее с родовите си връзки и с множество интересни мъгъли. Протестите на тези семейства им спечелват неприязънта на привържениците на чистокръвната доктрина, както и етикета „родоотстъпници“. Междувременно много повече на брой са фамилиите, които протестират, защото не са включени в регистъра.

* През следващите десетилетия и векове броят на смесените бракове започва отново да се увеличава, достигайки до здравословните днешни нива и това не е довело до разкриването на общността. Професор Мордикус Ег, автор на „Философия на обществото: Защо мъгълите предпочитат да не знаят“, посочва, че влюбените мъгъли обикновено пазят тайната на своите съпрузи или съпруги, а онези, които след раздяла решават да споделят с други мъгъли, че бившият им партньор е вещица или магьосник, не биват вземани насериозно.

** Всъщност се наблюдава обратното. Когато магьосническите фамилии се придържат към практиката да се женят само в рамките на много малка група други магьосници, изглежда резултатът е често срещана психическа и физическа нестабилност у поколенията.

*** Широко разпространено е мнението, че авторът е Кантанкерус Нот.