Портретите в „Хогуортс“ могат да говорят и да се придвижват от картина на картина. Те се държат като онези, които са изобразени на тях. Но доколко могат да взаимодействат с хората, които ги гледат, зависи не от уменията на художника, а от силата на нарисувания магьосник или вещица. 

След като нарисува портрета, художникът магьосник разбира се прилага заклинания, които да гарантират, че картината ще се движи по обичайния начин. Портретът може да произнася някои от любимите фрази на нарисувания и да имитира най-общо поведението му. Така портретът на сър Кадоган вечно предизвиква хората на дуел, пада от коня си и се държи доста неуравновесено, каквото е било поведението му пред горкия магьосник, който е трябвало да го нарисува, докато портретът на Дебелата дама продължава да се отдава на любовта си към добрата храна, напитките и на първокласната сигурност дълго след смъртта на модела. 

Но нито един от тези портрети не би могъл да води по-задълбочени разговори за живота си: те са в буквален и в преносен смисъл двуизмерни. Те просто изобразяват реалните личности така, както художникът ги е видял. 

Някои магически портрети са способни на значително повече взаимодействия с външния свят. По традиция директорите и директорките биват рисувани преди смъртта им. След като портретът е завършен, въпросният директор или директорка го държи заключен и го посещава редовно в шкафа му (ако желае), за да го научи да се държи и да действа точно като него, като му предава и всякакви полезни спомени или знания, които след това могат да бъдат споделяни в продължение на векове със следващите директори. 

Дълбочината на познанията и мъдростта на някои от портретите на директорите и директорките, са познати единствено на обитателите на директорския кабинет през вековете и на малцина ученици, осъзнали по време на посещенията си, че привидната сънливост на портретите в присъствието на външни хора, не е непременно истинска.