Мислоем

Мислоемът е широк и плитък метален или каменен съд, често богато украсен или инкрустиран със скъпоценни камъни и омагьосан със силни и сложни заклинания. Мислоемите са редки, защото само най-могъщите магьосници притежават такива, а и защото по-голямата част от магьосническото съсловие се боят да ги използват.

Опасностите, които те виждат в мислоема, са свързани с властта му над паметта или мисълта. Мислоемът пресъздава спомените, така че те да могат да бъдат преживени наново, показвайки всеки детайл, съхранен в подсъзнанието, по този начин онзи, на когото принадлежи споменът или друг човек (и тук се крие опасността), може да влезе и да се движи из него. Неизбежно хората, които имат какво да крият, тези, които се срамуват от миналото си или които ревностно пазят своите тайни и личния си живот, са подозрително настроени към мислоемите.

Дори по-трудно от пресъздаването на спомени, е използването на мислоема за подреждане и анализиране на мисли и идеи, тъй като много малко магьосници могат да правят това. Виждаме Албус Дъмбълдор да използва мислоема по този начин, по-специално в тридесета глава на „Огнения бокал“, когато добавя мислите си вътре и лицето на Хари се превръща в лицето на Снейп; така Дъмбълдор си припомня за скритата връзка между Снейп и Хари (заради това, че Снейп е бил влюбен в майката на Хари и сега – макар и с огромно нежелание – е поел отговорност да го защитава).

Според традицията, подобно на пръчката, мислоемът се погребва заедно с вещицата или магьосника, тъй като се счита за много личен предмет; така всички мисли и спомени вътре също остават погребани с притежателя им, освен ако той самият не е пожелал друго. Мислоемът в „Хогуортс“ обаче не принадлежи конкретно на един човек, а на училището. Той е бил използван от редица директори, всеки от които е оставил в него своя житейски опит под формата на спомени. Тази безценна библиотека от спомени и мисли остава на разположение за настоящия директор.

Хогуортският мислоем е направен от камък, издълбан и богато украсен с модифицирани саксонски руни, което говори, че той е древен артефакт, съществувал още преди основаването на училището. Една (непотвърдена) легенда твърди, че основателите намерили мислоема наполовина заровен на мястото, което били избрали за построяването на тяхното училище.

Думата мислоем (“Pensieve”) е омоним на “pensive”, което значи „дъблоко, сериозно замислен“, но също е и игра на думи, тъй като втората част на думата “sieve” (сито) намеква за функцията на предмета да пресява множество спомени и мисли.