Пийвс
От Дж. К. Роулинг
Думата „полтъргайст“ идва от немски и общо взето означава „шумен призрак“:, въпреки че ако трябва да сме точни, изобщо не е призрак. Полтъргайстът е невидимо създание, което мести предмети, затръшва врати и създава други звукови и физически смущения. Среща се в много култури и то доста често на места, където живеят млади хора, особено тийнейджъри. Обясненията на този феномен варират от свръхестествени до научни.
Беше неизбежно в сграда, вечно пълна с тийнейджъри магьосници, да се появи полтъргайст; също така можеше да се очаква този полтъргайст да бъде по-шумен, по-разрушителен и по-труден за изгонване от онези, които понякога посещават мъгълските домове.
Разбира се Пийвс е най-известният и най-ужасният полтъргайст в британската история. За разлика от повечето си колеги, Пийвс си има видимо тяло, въпреки че може да става невидим ако пожелае. Външният му вид отразява неговия характер, който – онези, които го познават биха се съгласили – е непринудена смесица от злонамереност и хумор.
Името на Пийвс /от англ. досада, дразнене/ му подхожда, тъй като той дразни всеки пазач на „Хогуортс“ още от Ханкъртон Хъмбъл (назначен от четиримата основатели) насам. Въпреки че много ученици и дори учители имат някаква извратена слабост към Пийвс (той несъмнено прави училищния живот по-интересен), той е неизлечимо разрушителен и обикновено на пазача се пада задачата да чисти и оправя след многобройните му бъркотии: счупени вази, разляти отвари, съборени библиотеки и т.н.). Онези, които имат слаби нерви, трудно понасят навика на Пийвс внезапно да се появява на сантиметър от носовете им, да изскача от брони и да пуска твърди предмети върху главите им докато се придвижват между часовете.
Няколко опита за изгонването на Пийвс от замъка, са довеждали до провал. Последният и най-катастрофалният е от 1876 г. Пазачът Ранкорус Карп измислил сложен капан, който включвал асортимент от оръжия, които Карп смятал, че ще бъдат неустоима примамка за Пийвс и огромен омагьосан буркан със звънец, подсилен от различни заклинания за задържане. Бурканът трябвало да падне върху полтъргайста и да го затвори вътре. Пийвс не само успял с лекота да счупи буркана, посипвайки целия коридор със счупено стъкло, ами избягал от капана, въоръжен с няколко меча, арбалети, пушка и миниатюрно оръдие. Замъкът бил евакуиран, докато Пийвс се забавлявал да стреля безразборно през прозорците, заплашвайки всички със смърт. Тридневният сблъсък завършил когато тогавашната директорка Юпраксия Мол се съгласила да подпише договор с Пийвс, който му давал правото на допълнителни привилегии, като плуване веднъж седмично в момчешката тоалетна на приземния етаж, правото да взима стария хляб от кухнята, за да го хвърля по хората и нова шапка – ушита по поръчка от Мадам Бонабил в Париж. Ранкорус Карп се пенсионира рано по здравословни причини, а след него никой не се е опитвал да отърве замъка от най-зле възпитания му обитател.
Пийвс все пак признава някои авторитети. Макар и да не се впечатлява особено от титли и значки, обикновено строгостта на учителите му влияе и той се съгласява да стои далеч от класните стаи по време на уроците. Освен това се знае, че понякога харесва някои ученици (по-специално Фред и Джордж) и че със сигурност се страхува от духа-бродник на „Слидерин“, Кървавия барон. **Истинската му лоялност обаче си проличава в голямата битка за „Хогуортс“.
