Заклинанието "Патронус"

Заклинанието „Патронус“ е най-известното (известно също и с трудността си) защитно заклинание. То се състои в призоваването на сребристобял пазител или покровител, който приема формата на животно. Точната форма на покровителя не е известна, докато заклинанието не бъде успешно направено. Покровителят, един от най-могъщите отбранителни талисмани, познати на магьосниците, може да бъде използван и като вестоносец. Тъй като представлява чиста защитна магическа концентрация на щастие и надежда (визуализирането на един единствен спомен, който да се превърне в талисман, е в основата на неговото създаване), това е единственото заклинание, ефективно срещу дименторите. Повечето вещици и магьосници не могат да призовават покровители и като цяло това се приема като свидетелство за наличието на силни магически способности.

Някои вещици и магьосници могат да призоват безформен покровител, който прилича на облак или на струйка сребърна пара или дим. В някои случаи вещицата или магьосникът могат да изберат нарочно да призоват безформен покровител, за да скрият формата му (например Ремус Лупин, се страхува, че неговият оформен покровител би разкрил твърде много). Безформеният покровител не е истински покровител и въпреки че дава ограничена защита, тя не може да се сравни със защитната сила на оформен покровител във вид на животно.

Заклинанието „Патронус“ е едно от най-древните заклинания и се появява в множество свидетелства за ранна магия. Въпреки че от дълго време се свързва с онези, които се борят за възвишени и благородни каузи (магьосниците, които можели да призовават оформени покровители често били избирани на високи длъжности в Магисъбора и в Министерството на магията), способността да се призове покровител не е нещо нечувано сред тъмните магьосници. Въпреки широко разпространеното мнение, че магьосниците, които не са с чисти сърца, не могат успешно да призоват покровител (най-известният пример за неуспешно заклинание е този с черния магьосник Расзидиан, който бил изяден от червеи), има няколко редки случая на вещици и магьосници, които са можели да правят заклинанието (например Долорес Ъмбридж може да призовава покровител във формата на котка, която да я пази от дименторите). Може би ако истински вярваш, че онова, което вършиш е правилно, това е достатъчно, за да ти набави необходимата доза щастие. Въпреки това повечето такива мъже и жени са изградили определена безчувственост към въздействието на тези тъмни създания, с които биха могли дори да се съюзят, и затова смятат магията за покровител за ненужно заклинание, което не би им потрябвало.

Не съществува надежден начин да се предскаже формата на покровителя на някого, въпреки че великият учен по вълшебство от XVIII век, професор Катулус Спангъл, излага няколко принципа, които се считат за общоприети. Покровителят, според Спангъл, разкрива онова, което е скрито, непознато, но и жизнено необходимо на човека.

"Защото е очевидно, пише той в своя труд „Вълшебства за защита и възспиране“, че човек, изправен пред нечовешко зло като диментора, трябва да прибегне до сили, до които никога не се е домогвал преди; и покровителят е вътрешното тайно негово Аз, което е спяло непропудно, докато магьосникът не се е нуждаел от него, но сега трябва да бъде извикано."

"Това обяснява, пише Спангъл, защо някои покровители приемат неочаквана за призовалия ги форма, такава към която той не е изпитвали никога особен афинитет или (в редки случаи) може дори да не разпознава." Интересно е написаното от Спангъл за онези необичайни случаи, в които вещиците и магьосниците призовават покровител, който приема формата на любимото им животно.

"Моето твърдо убеждение е, че такъв покровител показва вманияченост или ексцентричност. Имате работа с магьосник, който е неспособен да крие истинското си Аз в обществото, който може даже нарочно да парадира с качества, които другите биха предпочели да прикрият. Най-добре е да проявите уважение и понякога дори предпазливост към вещица или магьосник, който може да призовава покровител по негов избор, каквато и форма да има той.“

Формата на покровителя може да се промени през живота на вещицата или магьосника. Известни са случаи на промяна на покровителя след загуба, влюбване или сериозни изменения в характера на човека. Така покровителят на Нимфадора Тонкс от заек се променя на вълк (не на върколак), когато се влюбва в Ремус Лупин. Някои вещици и магьосници е възможно да не могат извикат покровител докато не претърпят някакво силно психическо сътресение.

Необичайно е, но не е изключено покровителят да приеме формата на някое животно, което обикновено се среща в родната страна на извикалия го. Като се има предвид дългото им съжителство с хората, може би не е изненадващо, че сред най-често срещаните покровители (въпреки че не трябва да се забравя, че всеки оформен покровител и без това е изключително необичаен), са кучетата, котките и конете. Всеки покровител обаче е толкова уникален, колкото и извикалия го магьосник, така че дори покровителите на еднояйчни близнаци са много различни.

Покровителите, приемащи формата на изчезнали видове животни, са много редки, но се срещат. Покровителите сови са също редки, което е странно, като се има предвид продължителната връзка между магьосниците и тези птици. Най-редки от всички покровители са онези, приемащи формата на магически създания, като змейове, тестроли и феникси. Никога не забравяйте обаче, че един от най-известните покровители на всички времена е имал формата на малка мишка и принадлежал на легендарен млад магьосник на име Илийус, който съвсем сам успял да спре атаката на армия от диментори. Докато рядък покровител или такъв с формата на магическо създание без съмнение свидетелства за необичаен характер, това не го прави непременно по-могъщ, нито гарантира, че ще има по-голям успех, защитавайки призовалия го магьосник.