Сови
Старото британско суеверие, че е на лош късмет да видиш сови да летят посред бял ден, е лесно обяснимо, защото ако магьосниците изпращат съобщения през деня, нарушавайки прикритието си, значи, че в магьосническия свят се е случило нещо драматично. След това мъгълите обикновено усещат неприятните последствия от такова събитие, въпреки че не разбират какво ги е предизвикало.
Тъй като е (предимно) нощна граблива птица, совата неизбежно се смята за плашеща от мъгълите, но за вещиците и магьосниците от векове тя е верен слуга и помощник. Въпреки многото налични методи за магическа комуникация от дълго разстояние (като покровители, летежна пудра или омагьосани предмети като огледала и дори монети), верните и надеждни сови си остават най-разпространеният сред магьосниците по света метод за комуникация.
Предимство е да се използват совите като пощальони именно заради онези им качества, заради които мъгълите гледат на тях с подозрение: те се предвижват под прикритието на тъмнината, от която мъгълите суеверно се страхуват; имат изключително добре развито нощно зрение, ловки, потайни и способни на агресия са, ако бъдат предизвикани. Совите, използвани от магьосниците по целия свят, са толкова много на брой, че като цяло можем да предположим, че почти всички са или собственост на пощенските служби в съответните страни, или на отделни вещици и магьосници.
Совите се учат много бързо и изглежда много добре се справят със задачата да проследяват и откриват вещиците и магьосниците, за които са предназначени техните писма, може би защото притежават вродена склонност към магията (точно както се смята, че прасетата са по своята същност не-магически), или защото поколения наред сови са били опитомявани и обучавани от магьосници, така че са наследили от предците си чертите, които правят обучението им лесно.
Мистичната връзка между името и човека, който го носи, отдавна не е тайна за вещиците и магьосниците от всички култури. Докато процесът остава загадъчен дори за онези, които обучават совите за домашни любимци или пощальони, птиците изглежда могат да направят връзката между името и притежателя му, така че да могат да открият вещицата или магьосника, където и да се намира той или тя. Совата няма нужда от адрес, въпреки че обикновено вещиците и магьосниците пишат и мястото върху плика, в случай че совата е прихваната и писмото попадне в чужди ръце.
Ако вещицата или магьосникът не желае да му бъдат изпращани писма (или да бъде проследяван по друг начин), той или тя ще трябва да прибегне до отблъскващи, прикриващи или маскиращи заклинания, каквито има много. Възможно е да избягате от всякаква кореспонденция, или от всяка, която не е донесена от определена сова. Ако сте решили, че не искате някой упорит човек, на когото дължите нещо, или някое бивше гадже да се свързват с вас, можете да използвате маскиращо заклинание срещу него, но този трик лесно може да се заобиколи ако човекът помоли някой друг да изпрати совата вместо него. Като цяло е необходима силна защитна магия и готовност да се откажете от много картички за рожден ден, ако искате да да избягате от вниманието на пощенските служби.
Обучените сови са скъпи и често се случва едно магьосническо семейство да притежава само една семейна сова или да ползва услугите на пощенските сови.
Мислите на Дж. К. Роулинг
Любовта и увлечението ми по совите датират доста отпреди да се роди идеята за Хари Потър. Всичко започна от една играчка с формата на пухкава сова, която майка ми ми направи когато бях на шест или седем години и която обожавах.
Разбира се совите отдавна се свързват с магията и присъсват върху множество стари рисунки на вещици и магьосници, задминати единствено от котките в класацията за най-магически същества. Асоциацията на совата с мъдростта съществува от римско време, тъй като совата е символ на Минерва, богинята на мъдростта.
Видовете сови, представени в книгите за Хари Потър включват бухал (едър, качулат и свирепо изглеждащ, собственост на Драко Малфой); малка сова (дребна, сладка, може би не особено впечатляваща, като Пигуиджън, собственост на Рон) и полярна сова, известна още като призрачна сова (като совата на Хари Хедуиг).
Допуснах няколко елементарни грешки в представянето на Хедуиг в книгите. Първо, полярните сови са дневни (т.е. летят през деня). Второ, те са почти неспособни да издават звук, така че честите звуци на одобрение или успокоение, които Хедуиг издава, трябва да се приемат като признаци за нейните магически способности. Трето, както безброй добронамерени любители на сови и експерти не спираха да ми пишат в началото, совите не ядат бекон (Хедуиг си хапва малко късчета бекон след като доставя пощата на закуска).
Когато измислях Ерол, старата изстрадала и преуморена сова на семейство Уизли, в главата ми присъстваше един образ, който си мислех, че съм виждала и който представляваше смешна голяма, пухкава сива птица с объркан поглед, чиято порода никога не съм знаела. Всъщност се чудех дали наистина съществува такава, или моето въображение е изкривило образа. Затова искрено се зарадвах когато при първото ми посещение в птичарника на Лийвсден Студиос, където снимаха „Хари Потър и Философския камък“, видях редица големи, сиви, пухкави и объркани сови да мигат срещу мен, всяка от тях точно копие на недобре запомнения образ, който си мислех, че може и да съм сънувала. Всички те играеха Ерол и бяха от вида брадати улулици.
