**Баладата на Почтибезглавия Ник

Беше грешка, която всеки може да направи,
Поради умора или ако бърза да избяга,
Една груба грешка и след това, за мой ужас неподправен,
Внезапно озовах се пред секирата изправен.

Злощастна вечер, в която лейди Грийв разхождаше се в здрача
Във парка срещнах я, а тя ми даде следната задача:
Вярваше, че чрез магия зъбите ѝ ще изправя на мига,
Но не очакваше с огромни бивни лицето ѝ да загрозя.

Цяла нощ хленчих, обещавах как скоро всичко ще оправя,
Но видях уж справедливият процес да се проваля;
Сетили се бяха да подготвят дръвника предварително,
Но не и да наточат секирата задоволително.

На следващата утрин на разсъмване, с отчаяно лице,
Свещеникът дойде и каза „Не плачи, момче,
Както си ела, няма да ти трябва шапка за главата“,
И разбрах, че краят ми трагичен чука на вратата.

Мъжът с качулка, който имаше задача тъжна
От врата да отдели главата ми внезапно станала ненужна
Ми каза „Ако обичаш, Ник, коленичи.“
А аз разбира се избухнах във сълзи.

"Може да боцка малко“, глупавият шут ми рече,
И неумело със секира въздуха разсече,
Но о, не, острието беше тъпо! Нищо не стана,
Главата упорито на врата остана.

Палачът пак замахна - тряс и фрас, и прас!
„Не ще отнеме още дълго“, увери ме той с любезен глас.
Но и бързо не беше, за мой злочест късмет,
Успя да ме убие най-накрая с удари четиридесет и пет.

И така след тези удари бях вече мъртъв неизбежно,
Но главата вярна продължи да си виси небрежно
от врата ми. Чак до днес агонията още ме измъчва,
Аплодирайте ме, че ще се обидя! Песента ми тъй приключва.