Името Малфой идва от старофренски и се превежда като „лоша вяра“. Подобно на много други родоначалници на знатни английски фамилии, магьосникът Арманд Малфой пристигнал във Великобритания заедно с Уилям Завоевателя и неговата нахлуваща нормандска армия. След като оказва неясна съмнителна (и почти със сигурност магическа) помощ в услуга на крал Уилям I, Малфой получава първокласно парче земя в Уилтшир, иззето от местните земевладелци, където след това неговите потомци живеят в продължение на десет века. 

Техният лукав праотец Арманд притежавал много от качествата, които се забелязват у членовете на фамилията Малфой и в наши дни. Те винаги са имали репутацията, загатната от недотам ласкаещото ги фамилно име, на безскрупулни хора, които ще се опитат да се домогнат до всяко богатство или власт, които могат да намерят. Въпреки че бракът между чистокръвни е залегнал в ценностната система на фамилията Малфой, които искрено вярват в превъзходството на магьосниците над мъгълите, те никога не са пропускали възможността да се смесят с немагическата общност ако имали изгода от това. В резултат това е една от най-богатите магьоснически фамилии във Великобритания и от години се носят слухове (макар и да няма доказателства), че през вековете фамилията е натрупала доста мъгълски пари и активи. В продължение на стотици години към земите си в Уилтшир те успешно прибавили и мъгълски такива, а за услугите, които извършвали за кралските особи, получавали мъгълски съкровища и произведения на изкуството, които се добавяли към постоянно разширяваща се колекция. 

Явно е, че в миналото Малфой много добре са разграничавали бедните мъгъли от онези с богатство и власт. До налагането на Международния указ за секретност през 1692 г. Малфой вземали участие в мъгълските социални високопоставени кръгове и се смята, че пламенната им опозиция срещу налагането на указа, се дължала отчасти на нежеланието им да се оттеглят от този приятен социален живот. Въпреки че следващите поколения категорично отричат, има достатъчно доказателства, че първият Луциус Малфой е бил неуспешен кандидат за ръката на Елизабет l, а някои историци на магията твърдят, че известното противопоставяне на кралицата срещу брака се дължало на проклятие, направено ѝ от отхвърления Малфой. 

Заради онова здравословно чувство за самосъхранение, което им е присъщо през вековете, след приемането на Международния указ за секретност Малфой престанали да дружат с мъгъли, колкото и влиятелни да били те и приели, че по-нататъшни противопоставяния на новия закон и протести само биха ги отдалечили от новото гнездо на властта: новосъздаденото Министерство на магията. Те внезапно променили вота си и подкрепили указа с такъв ентусиазъм, с какъвто и защитниците му от самото начало, като побързали да отрекат, че някога са общували (или сключвали брак) с мъгъли. 

Значителното богатство, с което разполагали им осигурило голямо (за всеобщо възмущение) влияние в Министерството за поколения напред, въпреки че никой Малфой не се е стремял към ролята на министър на магията. За фамилията Малфой често се казва, че никога няма да намериш някой от тях на местопрестъплението, макар следите от пръстите им да са навсякъде по пръчката на виновника. Богати и независими, нямащи нужда да работят за да се прехранват, те обикновено предпочитат ролята на властващи зад кулисите, доволни, че други вършат тежката работа и поемат отговорността за провалите. Те много пъти са участвали във финансирането на предизборните кампании на предпочитаните от тях кандидати, а също и (така се твърди) в нечестни похвати, като проклиняне на опозицията. 

Непрестореното презрение на фамилията Малфой към всички мъгъли, които не можели да им предложат скъпоценности или влияние, както и към по-голямата част от останалите магьосници, по естествен път ги насочва към чистокръвната доктрина, която в продължение на няколко години през XX век им изглежда като най-вероятен източник на неограничена власт. След налагането на Международния указ никой Малфой не сключва брак с мъгъл или с мъгълокръвен. Фамилията обаче, за разлика от няколко фанатизирани фамилии като Гонт или Лестрандж, е избягвала донякъде опасната практика да си избират партньори сред толкова малко на брой чистокръвни, че това да направи следващите поколения слаби или психически нестабилни, и затова доста нечистокръвни се появяват в родословното им дърво. 

Известни членове на фамилията са Николас Малфой, живял през XIV век, за когото се смята, че е избил доста мъгъли, живели в неговите земи, като използвал чумата за прикритие, но успял да избегне наказание от Съвета на магьосниците; Септимус Малфой, който имал голямо влияние в Министерството на магията в края на XVIII век, като мнозина твърдят, че министърът на магията Унктуъс Озбърт бил нещо като негова марионетка; и Абраксас Малфой, за когото се смята, че е участвал в съмнителен заговор, в следствие на който първият мъгълокръвен министър (Ноби Лийч) напуска преждевременно поста си през 1968 г. (доказателства срещу Малфой не са намерени).

Синът на Абраксас, Луциус, става известен като един от смъртожадните на Лорд Волдемор, но все пак успява да избегне затвора и след двата опита на Волдемор да завземе властта. Първия път Луциус казва, че е действал под влиянието на проклятието Империус (въпреки че мнозина твърдят, че е поискал услуги на високопоставени служители на министерството); а втория път предоставя доказателства срещу други смъртожадни и подпомага залавянето на много от последователите на Лорд Волдемор, успели да избягат и да се укрият.