"Среднощния рицар"

Вещиците и магьосниците, на които им прилошава когато пътуват с летежна пудра, онези, които не се справят добре с магипортирането или се страхуват от височини и онези, които изпитват страх или гадене когато вземат летекод, могат да се качат на „Среднощния рицар“ - автобус, който се появява винаги, когато някоя вещица или магьосник, нуждаещ се от спешен превоз, застане на бордюра и размаха магическата си пръчка.

Пурпурният триетажен автобус е снабден със седалки през деня и с легла за през нощта. Пътуването с него не е е особено удобно и поръчването на горещи напитки не е препоръчително, колкото и любезно да ви се предлагат, поради навика на автобуса да прескача от едно място на друго без предупреждение, което може да доведе до заливането ви със съответната напитка.

"Среднощния рицар“ е сравнително модерно изобретение на магьосниците, които (макар че обикновено не биха си го признали), понякога заемат идеи от мъгълите. От известно време се усещала необходимостта от някакъв транспорт, който да може да се използва безопасно и дискретно от непълнолетни или немощни магьосници; направени са много предложения (включително за метли, подобни на таксита и за кошници, носени от тестроли), а Министерството на магията гласува. Накрая министърът на магията Дугалд Макфейл харесва идеята да се имитира сравнително новата „автобусна услуга“ на мъгълите и през 1865 г. „Среднощния рицар“ е пуснат по улиците.

Въпреки че някои магьосници (главно чистокръвни фанатици) изпращат писма до „Пророчески вести“, в които обявяват намерението си да бойкотират това според тях „мъгълско оскърбление“, „Среднощния рицар“ се оказва изключително популярен сред по-голямата част от общността и продължава да се използва и до днес.

Мислите на Дж. К. Роулинг