Училище за магия и вълшебство "Илвърморни"
От Дж. К. Роулинг
Великото училище за магия в Северна Америка е основано през XVII век. Разположено е на най-високия връх на планината Грейлок, скрито от погледите на немагьосниците с помощта на различни силни заклинания, които понякога изглеждат като венец от мъгливи облаци.
Ирландско начало
Изолт Сейър е родена около 1603 г. и прекарва ранното си детство в долината Кумлогра, графство Кери, Ирландия. Тя произхожда от две чистокръвни магьоснически фамилии.
Баща ѝ Уилям Сейър е пряк потомък на известната ирландска вещица зоомаг Мориган, която можела да приема формата на врана. Уилям наричал дъщеря си „Мориган“ когато била малка, заради влечението ѝ към всичко, свързано с природата. Ранното ѝ детство било щастливо, родителите ѝ я обичали и тайно помагали на съседите си мъгъли, като лекували тях и животните им с магически цярове.
Когато била на пет години обаче, домът им бил нападнат, което довело до смъртта и на двамата ѝ родители. Изолт е „спасена“ от огъня от отчуждената сестра на майка си, Гормлайт Гонт, която я отвежда в съседната долина Кумкали или Хагс Глен /Вещерското блато/ и я отглежда там.
Докато растяла, Изолт осъзнала, че нейната спасителка всъщност е нейна похитителка и убийца на родителите ѝ. Психически нестабилна и жестока, Гормлайт била фанатизирана чистокръвна, която смятала, че помощта, която майката на Изолт оказвала на мъгълските им съседи, била опасна, защото щяла да доведе до брак на Изолт с мъгъл. Гормлайт била убедена, че само ако открадне детето, ще може да го върне в „правия път“ и да го отгледа с вярата, че като потомка на Мориган и на Салазар Слидерин, трябва да общува само с чистокръвни.
Гормлайт се постарала да бъде моделът за подражание, от който смятала, че Изолт се нуждае. Тя я принуждавала да гледа как проклиня всеки мъгъл или животно, които минели прекалено близо до къщата им. Мъгълите скоро се научили да избягват мястото, където живеела Гормлайт и оттогава единственият контакт, който Изолт имала със селяните, с които някога била приятелка, бил когато местните момчета хвърляли камъни по нея докато си играела в градината.
Когато писмото от „Хогуортс“ пристигнало за Изолт, Гормлайт не ѝ позволила да замине, защото смятала, че Изолт ще научи повече у дома, отколкото в опасното егалитарно учебно заведение, пълно с мътнороди. Самата Гормлайт била посещавала „Хогуортс“ и разказвала доста на Изолт за училището, като целата ѝ била да очерни мястото, оплаквайки се, че плановете на Салазар Слидерин за прочистване на магьосническата кръв, не са се осъществили. На Изолт обаче, изолирана и малтретирана от леля си, за която смятала, че е поне наполовина луда, „Хогуортс“ ѝ звучало като райско място и тя прекарала голяма част от тийнейджърските си години в блянове за него.
В продължение на дванадесет години Гормлайт налага на Изолт подчинение и изолация, като за целта използва силна Черна магия. Най-накрая обаче младата жена събрала достатъчно умения и смелост, за да избяга, като откраднала пръчката на леля си, тъй като не ѝ било позволено да притежава своя собствена. Единственото друго нещо, което взела със себе си, била брошка с формата на Гордиев възел, някога принадлежала на майка ѝ. След това напуснала страната.
Страхувайки се от Гормлайт и от нейните невероятни способности за проследяване, Изолт първо се преместила в Англия, но не след дълго Гормлайт я открила. Решена да се скрие по такъв начин, че да бъде неоткриваема, Изолт отрязала косата си. Маскирана като мъгълско момче на име Елиас Стори, тя отплавала за Новия свят на „Мейфлауър“ през 1620 г. /"Мейфлауър" („Майско цвете“) е известният кораб, използван от пилигримите през 1620 г. за плаването им от Саутхемптън, Англия, до втората английска колония в Северна Америка – Плимут в Масачузетс, която става по-късно част от Съединените щати/.
Изолт пристига в Америка заедно с първите мъгъли заселници (в американската магьосническа общност мъгълите са известни като „немаги“). С пристигането си тя се скрива в планините, оставяйки бившите си другари от кораба да си мислят, че „Елиас Стори“ е умрял по време на суровата зима, както мнозина други. Изолт напуснала новата колония отчасти защото се страхувала, че Гормлайт може да я проследи дори и на друг континент, но също и защото пътуването ѝ на борда на „Мейфлауър“ я убедило, че е малко вероятно една вещица да намери приятели сред пуританите.
Така Изолт се оказала съвсем сама в сурова, чужда страна, мислейки се за единствената вещица на стотици, ако не и на хиляди мили – непълното образование, дадено ѝ от Гормлайт, не включвало информация за магьосниците индианци. Въпреки това, след като прекарала няколко седмици сама в планината, тя срещнала две магически създания, за чието съществуване до този момент не предполагала.
Задгърбинът /Hidebehind/ е нощен горски дух, който преследва всичко, което прилича на човек. Както подсказва името му, той може да променя формата си, така че да се скрие зад всеки предмет, като така се прикрива както от ловците, така и от жертвите си. Немагите подозират за съществуването му, но не са способни да се справят с него. Единствено вещица или магьосник може да оцелее при нападение от задгърбин.
Пъкуъджито /Pukwudgie/ също е родом от Америка: дребно създание със сиво лице и големи уши, далечен роднина на европейския таласъм. Много своенравно, с труден характер и нехаресващо особено хората (без значение дали са магьосници или не), то притежава силна магия. Пъкуъджитата ловуват с помощта на смъртоносни отровни стрели и обичат да правят номера на хората.
Двете създания се били срещнали в гората и задгърбинът, който бил необичайно голям по размери и много силен, не само бил заловил младото и неопитно пъкуъджи, но и се готвел да го изкорми, когато Изолт го прогонила с проклятието си. Без да знае, че пъкуъджито също е изключително опасно за хората, тя го вдигнала, занесла го в своето импровизирано убежище и се грижила за него, докато то не се възстановило.
След като това станало, пъкуъджито обявило, че отсега нататък ще ѝ служи вярно, докато не получи възможност да ѝ се отплати. То считало за голямо унижение да бъде задължено на млада вещица, достатъчно глупава, че да се скита в непозната страна, където пъкуъджита или задгърбини можели да я нападнат във всеки един момент, така че от този момент дните на Изолт били изпълнени с мърморенето на пъкуъджито, което постоянно ѝ ходело по петите.
Изолт намирала пъкуъджито за забавно, въпреки неблагодарното му отношение, а и се радвала на компанията му. С течение на времето между тях се породило приятелство, почти нечувано за техните два вида. Вярно на традициите на своя народ, пъкуъджито отказало да каже на Изолт истинското си име, така че тя го нарекла на името на баща си, „Уилям“.
Рогатата змия
Уилям се заел да запознае Изолт с магическите създания, които му били известни. Те пътували заедно, за да наблюдават как ловуват жабоглавите ходаги /Frog-headed Hodags/, победили змейоподобен сналигастър /Snallygaster/ и гледали как новородени котенца вамп /Wampus cat/ си играели на светлината на изгрева.
Най-впечатлена Изолт била от голямата рогата речна змия /Horned Serpent/ с кристал на челото, която живеела в близката рекичка. Дори нейният гид пъкуъджи бил ужасен от този звяр, но за негово учудване, рогатата змия изглежда харесвала Изолт. Още по-тревожно за Уилям било твърдението на Изолт, че разбира какво ѝ казва рогатата змия.
Изолт се научила да не говори на Уилям за странното чувство за родство със змията, нито за това, че тя ѝ говорела разни неща. Тя започнала да посещава рекичката сама и никога не казвала на пъкуъджито къде е била. Думите на змията никога не се променяли и гласяли следното: „Докато аз не стана част от вашето семейство, вашето семейство е обречено“.
Изолт нямала други роднини, освен Гормлайт в Ирландия. Тя не можела да разбере загадъчните думи на рогатата змия, нито да реши дали всъщност не си е въобразила гласа, с който тя сякаш ѝ говорела.
Уебстър и Чадуик Буут
Изолт все пак среща хора от нейния вид при трагични обстоятелства. Един ден докато тя и Уилям търсели храна в гората, зловещ шум недалеч от тях накарал Уилям да извика на Изолт да изчака и да се втурне сред дърветата държейки готова отровна стрела.
Разбира се Изолт не го послушала и когато пристигнала на малка поляна почти веднага след него, пред нея се открила ужасяваща гледка. Същият задгърбин, който преди време се опитал да убие Уилям, бил нападнал двойка наивни хора, които сега лежали мъртви на земята. И още по-лошо – две малки момчета лежали тежкоранени наблизо и чакали да дойде и техният ред, докато задгърбинът се готвел да изкорми родителите им.
Пъкуъджито и Изолт бързо се справили със задгърбина, който този път бил унищожен. Доволен от свършената работа, пъкуъджито спокойно продължило да бере къпини, без да обръща внимание на слабите стенания на проснатите на земята деца. Когато разярената Изолт му заповядала да ѝ помогне да пренесе двете малки момчета у дома, Уилям побеснял. Казал ѝ, че момчетата все едно вече били мъртви, а и че е против природата му да помага на хора, а за Изолт направил изключение, защото спасила живота му.
Вбесена от безчувственото отношение на пъкуъджито, Изолт му казала, че ако ѝ помогне като пренесе едно от момчетата, тя ще приеме това като отплата и той повече няма да ѝ бъде задължен. Състоянието на двете момчета било толкова лошо, че Изолт се страхувала да се магипортира с тях, затова настояла да ги носят. Пъкуъджито с неохота се съгласило да вземе по-голямото момче, което се казвало Чадуик, а Изолт пренесла по-малкия Уебстър.
Когато пристигнали, разярената Изолт казала на Уилям, че повече не се нуждае от него. Пъкуъджито я изгледало сърдито и изчезнало.
Момчетата Буут и Джеймс Стюард
Изолт била пожертвала единствения си приятел заради двете малки момчета, които можело и да не оцелеят. За щастие обаче, те се възстановили и тя с учудване и с радост разбрала, че притежават магически сили.
Родителите на Чадуик и Уебстър били магьосници и ги били довели в Америка в търсене на завладяващо приключение. Всичко завършило с трагедия, когато скитащото се в гората семейство срещнало задгърбина. Тъй като не знаели нищо за създанието, те го помислили за обикновен или градински богърт и господин Буут се опитал да приложи заклинанието Ридикулус върху него. Резултатът бил ужасната гледка, на която Изолт и Уилям се натъкнали.
Момчетата били в такова тежко състояние през първите две седмици, че Изолт не смеела да ги остави. Безпокояло я, че в бързината да спаси децата, не успяла да погребе достойно телата на родителите им и когато Чадуик и Уебстър изглеждали вече достатъчно добре, че да ги остави сами за няколко часа, тя се върнала в гората с намерението да направи гробове, които един ден момчетата да могат да посещават.
За нейна изненада, когато пристигнала на поляната, тя намерила там млад мъж на име Джеймс Стюард. Той също бил от първите заселници и бил отишъл в гората да търси семейството, с което се бил сприятелил по време на пътуването си към Америка с кораба.
Изолт гледала как Джеймс приключил с изкопаните на ръка гробове и с означаването им, след което взел двете счупени пръчки, които лежали до двамата родители. Той разгледал намръщен искрящата сърцевина от змейска сърдечна нишка, която стърчала от пръчката на господин Буут, след което махнал небрежно с нея. Както неизменно се случва когато немаг размаха магическа пръчка, тя се разбунтувала. Джеймс бил отхвърлен назад през поляната, ударил се в дърво и паднал в безсъзнание на земята.
Събудил се в малко убежище, направено от клони и животински кожи и открил, че Изолт се е погрижила за него. Било ѝ невъзможно да скрие от Джеймс, че е вещица когато живеели в такова малко пространство. Той я виждал как вари отвари, които помагали на момчетата Буут да се възстановят и как използва пръчката си, за да ловува. Изолт възнамерявала да пренастрои паметта на Джеймс след като той се оправи и да го изпрати обратно в колонията в Плимут.
Междувременно тя се радвала на компанията на друг възрастен наоколо, с когото да разговаря, още повече, че той харесвал момчетата Буут и ги разсейвал и забавлявал докато те се възстановявали от магическите си наранявания. Джеймс дори помогнал на Изолт за построяването на каменна къща на върха на Грейлок, като предложил как да се направи, така че да е възможно най-удобна, тъй като в Англия бил каменоделец и имал знанията за това, а после Изолт я построила за един следобед. Изолт кръстила новия си дом „Илвърморни“, на името на хижата, в която била родена и която Гормлайт разрушила.
Всеки ден Изолт се заричала да пренастрои паметта на Джеймс и всеки ден страхът му от магията отслабвал все повече, докато накрая не станало лесно просто да признаят, че са влюбени и да разрешат проблема като се оженят.
Четири дома
Изолт и Джеймс приемали момчетата Буут като техни осиновени деца. Изолт им разказвала за „Хогуортс“, всичко каквото знаела от Гормлайт, и двете момчета закопнели да заминат да учат там. Започнали често да питат защо не могат да се върнат в Ирландия и там да чакат писмата си. Изолт не искала да плаши момчетата като им разказва за Гормлайт. Вместо това тя им обещала, че когато навършат единадесет години, някак ще им намери пръчки (тези на родителите им били непоправимо счупени) и ще започне да ги обучава на магия в къщата.
Тази идея завладяла напълно въображението на Чадуик и Уебстър. Представата на момчетата за това какво трябва да представлява едно магическо училище, се основавала почти изцяло на чутото за „Хогуортс“ и те настояли тяхното домашно училище също да има четири дома. Идеята да именуват домовете на себе си бързо била изоставена, тъй като Уебстър смятал, че дом, който се казва „Уебстър Буут“ нямало шанс някога да спечели каквото и да било. Вместо това всеки избрал любимото си магическо създание. За Чадуик, интелигентно, но и доста темпераментно момче, това бил буревестникът /Thunderbird/, който можел да лети и да предизвиква гръмотевични бури. Уебстър, склонен да спори, но и много лоялен, избрал котката вамп – магическо създание, приличащо на пантера, бързо и силно, почти невъзможно за убиване. Изолт, разбира се, избрала рогатата змия, с която все още се виждала и към която изпитвала странно чувство на родство.
На въпроса кое е любимото му създание, Джеймс не могъл да отговори. Единственият немаг в семейството не можел да общува с магическите създания, които другите се научили да познават добре. Накрая той решил да избере пъкуъджито, защото историите, които съпругата му му разказвала за сръдливия Уилям, искрено го разсмивали.
Така били създадени четирите дома на „Илвърморни“, а четиримата създатели, без да го осъзнават и без да искат вложили от собствените си характери в домовете, чиито имена така лекомислено били избрали.
Сънят
Единадесетият рожден ден на Чадуик бързо наближавал, а Изолт още не знаела как да му осигури магическата пръчка, която му била обещала. Тя смятала, че нейната открадната от Гормлайт пръчка, била единствената в Америка. Не посмяла да я разглоби, за да разбере как е направена, а след като изследвала пръчките на родителите на момчетата, научила единствено, че сърдечната нишка от змей и косъмът от еднорог отдавна били изсъхнали и умрели.
В навечерието на рождения ден на Чадуик, Изолт сънувала, че е слязла до рекичката, за да търси рогатата змия, която се издигнала от водата и навела глава пред нея, за да може Изолт да изстърже дълго парче от рога ѝ. Събуждайки се в тъмното, тя наистина тръгнала надолу към рекичката.
Рогатата змия я чакала там. Тя вдигнала глава, точно както била направила в съня и Изолт взела парченцето от рога и ѝ благодарила. След това се върнала в къщата и събудила Джеймс, който вече бил използвал уменията си за работа с камък и дърво, за да разкраси семейната къща.
Когато Чадуик се събудил на следващия ден, намерил фино издялкана магическа пръчка от бодлива пепел със сърцевина от рога на рогатата змия. Изолт и Джеймс успели заедно да създадат пръчка с невероятна сила.
Основаването на училище "Илвърморни"
Когато Уебстър навършил единадесет години, малкото домашно училище вече било започнало да набира популярност. Към още две момчета магьосници от племето уампаноаг, по-късно се били присъединили и майка с двете ѝ дъщери от нарагансет, всички имащи желанието да научат как да използват магическа пръчка, като в замяна споделяли собствените си магически знания. Всички получили пръчки, изработени от Изолт и Джеймс. Инстинктът подсказвал на Изолт да запази сърцевината от рог на рогатата змия само за пръчките на нейните две осиновени момчета, затова тя и Джеймс се научили да работят с различни други сърцевини, като косъм от котка вамп, сърдечна нишка от сналигастър и рога от джакалоп /Jackalope – рогат заек/.
До 1634 г. домашното училище се разрастнало дотолкова, че надминало и най-смелите мечти на семейството на Изолт. Къщата се разширявала с всяка изминала година. Идвали все повече ученици и въпреки че училището още било малко, все пак имало достатъчно деца, за да се изпълни мечтата на Уебстър за състезания между домовете. Тъй като новината за училището още не била стигнала по-далеч от териториите на местните индиански племена и на европейските заселници, нямало ученици, на които да им се налага да живеят в къщата. Единствените, които оставали в „Илвърморни“ през нощта, били Изолт, Джеймс, Чадуик, Уебстър и двете близначки, които Изолт била родила междувременно: Марта, кръстена на покойната майка на Джеймс и Рионах - на майката на Изолт.
Отмъщението на Гормлайт
Щастливото, заето с начинанията си семейство, не подозирало, че ще ги застигне сериозна опасност, идваща отдалеч. Новината, че в Масачузетс е създадено магическо училище, достигнала до Стария континент. Според слуховете директорката била наричана „Мориган“, като известната ирландска вещица. Едва когато чула, че името на училището било „Илвърморни“ обаче, Гормлайт се убедила, че Изолт е успяла незабелязано да стигне чак до Америка и се е омъжила не просто за мъгълокръвен, а за истински мъгъл и е основала магическо училище, в което обучавала всеки, у когото имало дори само зрънце магия.
Гормлайт била купила с презрение пръчка от Оливандър, която да замени скъпоценната фамилна пръчка, предавана от поколение на поколение преди Изолт да я открадне. Решена Изолт да не разбере за идването ѝ, докато не стане твърде късно, тя без да знае направила точно като нея – маскирала се като мъж и тръгнала към Америка на борда на кораба „Бонавентура“. Безскрупулно тя пътувала с името на убития баща на Изолт, Уилям Сейър. Гормлайт слязла във Вирджиния и тайно се отправила към Масачузетс и планината Грейлок, като ги достигнала в една зимна вечер. Тя възнамерявала да разруши „Илвърморни“, да убие родителите, които били осуетили амбициите ѝ за голямо чистокръвно семейство, да открадне дъщерите на Изолт, които били последните, в чиито вени течала свещената кръв на рода и да се върне с тях в Хагс Глен.
Веднага щом зърнала голямата гранитена сграда, издигаща се в тъмнината от върха на планината Грейлок, Гормлайт изпратила към къщата силно проклятие, което съдържало имената на Изолт и Джеймс и с което ги накарала да потънат в омагьосан сън.
След това съскайки тя произнесла една-единствена дума на змийски език. Пръчката, която била служила вярно на Изолт в продължение на дълги години, потреперила веднъж на нощното ѝ шкафче до леглото ѝ и също заспала дълбоко. През всичките тези години, Изолт никога не разбрала, че държи в ръцете си магическата пръчка на Салазар Слидерин, един от основателите на „Хогуортс“ и че нейната сърцевина също е парченце от рога на магическа змия: в този случай на базилиск. Пръчката била научена от своя създател да „заспива“ когато ѝ бъде наредено и тази тайна се предавала през вековете на всеки следващ член на фамилията Слидерин, който притежавал пръчката.
Онова, което Гормлайт не знаела било, че в къщата имало още двама души, които тя не приспала с проклятието си, тъй като не била чувала за тях – шестнадесетгодишният Чадуик и четиринадесетгодишният Уебстър. Другото, за което нямала и бегла представа било, че техните две пръчки съдържали сърцевини от рога на речната змия. Пръчките не заспали когато Гормлайт заговорила на змийски. Точно обратното – магическите им сърцевини завибрирали когато чули древния език и щом усетили опасността за своите господари, от тях започнала да се носи тиха музика, както се случвало с рогатата змия, когато усещала опасност.
Двете момчета се събудили и скочили от леглото. Чадуик погледнал инстинктивно през прозореца. През дърветата към къщата се прокрадвал силуетът на Гормлайт Гонт.
Както всички деца, Чадуик бил чул и разбрал повече, отколкото неговите осиновители някога са предполагали. Те може и да са си мислели, че са успели да го предпазят да научи каквото и да било за злата Гормлайт, но грешали. Когато бил още малко момче, Чадуик дочул Изолт да разказва за причините да избяга от Ирландия и, макар и тя, и Джеймс да не знаели това, в сънищата на Чадуик често се появявала зловещата фигура на стара вещица, прокрадваща се към „Илвърморни“. Сега той просто виждал как кошмарът му се сбъдвал.
Той казал на Уебстър да предупреди родителите им, изтичал надолу по стълбите и направил единственото нещо, което в този момент му изглеждало смислено: пресрещнал Гормлайт, за да ѝ попречи да влезе в къщата, където спяло семейството му.
Гормлайт не очаквала да срещне тийнейджър магьосник и в началото го подценила. Чадуик умело парирал проклятието ѝ и те започнали да се дуелират. След няколко минути Гормлайт, макар и много по-силна от Чадуик, била принудена да признае, че талантливото момче било добре обучено. Даже докато изпращала проклятия към главата му в опит да го надвие и го карала да се оттегля обратно към къщата, тя го разпитвала за родителте му, защото, според думите ѝ, щяло да бъде жалко да убие чистокръвен с неговия талант.
Междувременно Уебстър се опитвал да събуди родителите си, но заклинанието било толкова силно, че нито звукът от виковете на Гормлайт, нито пролкятията, стоварващи се върху къщата, не можели да го развалят. Затова Уебстър се втурнал надолу по стълбите и се присъединил към дуела, който вече бушувал точно пред къщата.
Противниците на Гормлайт се удвоили, което я затруднило още повече. Освен това когато еднаквите сърцевини в пръчките на момчетата Буут обединили силите си срещу общия неприятел, тяхната сила се увеличила десетократно. Въпреки това магията на Гормлайт била достатъчно мощна и Черна, за да се справи с тях и дуелът прераснал в епична битка. Гормлайт все още се смеела и обещавала да ги пощади ако успеят да докажат, че са чистокръвни, а Чадуик и Уебстър били решени да я спрат да стигне до семейството им. Братята били изтласкани във вътрешността на „Илвърморни“, стените се пропукали и прозорците се счупили, но Изолт и Джеймс продължавали да спят, докато малките им дъщери не се събудили в кошарките си и не започнали да пищят от страх.
Именно това прекъснало проклятието, с което били омагьосани Изолт и Джеймс. Яростта и магията не могли да ги събудят, но ужасените писъци на дъщеричките им успели, тъй като проклятието, както и самата Гормлайт, не вземало предвид силата на любовта. Изолт извикала на Джеймс да отиде при момичетата, а тя изтичала с пръчката на Слидерин в ръка, за да помогне на осиновените си момчета.
Едва когато я вдигнала, за да нападне омразната си леля, тя осъзнала, че въпреки че обикновено ѝ служела добре, в този момент от заспалата пръчка нямало повече полза, отколкото от обикновен клон, намерен на земята. Злорадстващата Гормлайт накарала Изолт, Чадуик и Уебстър да заотстъпват нагоре по стълбите към стаята, от която се чувал плачът на децата. Накрая успяла да отвори вратата на спалнята им, където Джеймс стоял пред креватчетата, готов да умре. Сигурна, че всичко е загубено, Изолт извикала в отчаянието си името на убития си баща.
Чул се силен тропот и лунната светлина в стаята била засенчена когато пъкуъджито Уилям се появило на перваза на прозореца. Преди Гормлайт да разбере какво става, отровният връх на стрела пронизал сърцето ѝ. Тя надала неземен писък, който се чул на няколко мили. Старата вещица се била подложила на всякакъв вид Черна магия, в опит да стане непобедима и тези Черни проклятия сега си взаимодействали с отровата на пъкуъджито, правейки тялото ѝ твърдо и ронливо като въглен, докато накрая не се разбило на хиляди парчета. Пръчката от Оливандър паднала на земята и се счупила, а всичко, което останало от Гормлайт Гонт било купчина димящ прах, счупена пръчка и овъглена сърдечна нишка от змей.
Така Уилям спасил живота на семейството. В отговор на техните думи на благодарност, той само изръмжал, че е обидно Изолт да не си направи труда да го повика в продължение на десетилетия, докато не се почувствала заплашена от неизбежна смърт. Изолт проявила тактичност и не му казала, че всъщност извикала името на друг Уилям. Джеймс бил радостен да срещне пъкуъджито, за което бил слушал толкова много и забравяйки, че пъкуъджитата мразят повечето хора, стиснал ръката на объркания Уилям и му казал колко се радва, задето е нарекъл един от домовете на „Илвърморни“ на него.
Смята се, че именно това ласкателство смекчило сърцето на Уилям, защото той още на следващия ден се преместил заедно със семейството си пъкуъджита в къщата и оплаквайки се непрекъснато, както обикновено, им помогнал да поправят щетите, нанесени от Гормлайт. След това обявил, че магьосниците са твърде слаби, за да се защитават сами и се договорил срещу солидна сума от злато, да пази училището и да помага за поддръжкката.
Наследството на Слидерин
Пръчката на Слидерин не се събудила повече след заповедта на Гормлайт. Изолт не можела да говори змийски, но и без това не искала повече да докосва пръчката, която бе последната останала реликва от нещастното ѝ детство. Тя и Джеймс я заровили извън територията на „Илвърморни“.
Година по-късно на мястото, където била заровена, израснало неизвестен вид змийско дърво. То устояло на всякакви опити да бъде изкоренено или унищожено, но след няколко години те разбрали, че листата му имат силни лечебни свойства. Дървото изглежда доказвало, че пръчката на Слидерен, подобно на разпръснатите му потомци, съдържала в себе си и добро, и зло. Най-доброто от него сякаш било емигрирало в Америка.
Разрастването на училището
Популярността на „Илвърморни“ продължила да нараства през следващите години. Гранитената къща била разширена и превърната в замък. Назначени били повече учители, за да отговорят на нарастващите нужди. Децата на вещиците и магьосниците от цяла Северна Америка били изпращани да учат там и училището се превърнало в интернат. До деветнадесети век „Илвърморни“ вече си било спечелило международната слава, на която се радва и днес.
В продължение на много години Изолт и Джеймс останали директор и директорка на училището, обичани както от поколения ученици, така и от членовете на собственото си семейство.
Чадуик завършил, започнал да пътува и написал „Вълшебствата на Чадуик, томове от l до VII“, по които се учи в „Илвърморни“. Оженил се за мексиканска лечителка на име Жозефина Калдерон и семейство Калдерон-Буут и днес са едни от най-известните магьосници в Америка.
Преди създаването на МАКУСА (Магическия конгрес на Съединените американски щати), в Новия свят нямало достатъчно магьоснически законови институции. Уебстър Буут станал нещо, което в днешно време се нарича аврор на повикване. Докато изпращал обратно в Лондон един особено зъл Черен магьосник, Уебстър се запознал и се влюбил в млада шотландска вещица, която работела в Министерството на магията. Така семейство Буут се завърнало в родината си, а потомците на Уебстър били обучавани в „Хогуортс“.
Марта, първата близначка на Джеймс и Изолт била безмощна. Въпреки че семейството ѝ много я обичало, за нея било болезнено да израсне в „Илвърморни“ без да може да прави магии. В крайна сметка тя се омъжила за брата немаг на приятел от племето покумтук и заживяла като немаг.
Рионах, втората близначка на Джеймс и Изолт преподавала Защита срещу Черните изкуства в „Илвърморни“ в продължение на много години. Никога не се омъжила. Носели се слухове, които никога не били потвърдени от нейното семейство, че за разлика от сестра си Марта, Рионах е родена със способността да говори змийски език, но решила да не създава поколение и да прекъсне слидеринското родословие (американският клон на фамилията не знаели, че Гормлайт не е последната Гонт и че родът продължавал в Англия).
Изолт и Джеймс живели над сто години. Те видели къщата „Илвърморни“ да се превръща в гранитен замък и умрели със знанието, че училището им вече е толкова известно, че магьосническите семейства в цяла Северна Америка настояват децата им да учат там. Били наели персонал, били построили спални помещения, били скрили училището от очите на немагите чрез умели заклинания, накратко момичето, което някога мечтаело да посещава „Хогуортс“ помогнало за основаването на северноамериканския му еквивалент.
„Илвърморни“ в наши дни
Както може да се очаква от училище, на което един от основателите е немаг, „Илвърморни“ се слави като едно от най-демократичните и най-малко елитарните от всички големи магьоснически училища.
Мраморните статуи на Изолт и Джеймс пазят входните врати на замъка Илвърморни. Зад вратите се намира кръгла зала със стъклен купол. На първия етаж дървена тераса огражда залата. Иначе самата зала е празна, с изключение на четири огромни дърворезби, изобразяващи създанията на четирите дома: рогата змия, котка вамп, буревестник и пъкуъджи.
Докато цялото училище наблюдава отвисоко от кръглия балкон, новите ученици влизат в кръглото антре. Те застават покрай стените и един по един биват извиквани да стъпят върху символа във формата на Гордиев възел, издялкан в средата на каменния под. След това смълчаното училище чака омагьосаните дърворезби да реагират по някакъв начин. Ако рогатата змия иска ученика да бъде в нейния дом, кристалът на челото ѝ светва. Ако котката вамп го иска при себе си, изревава. Буревестникът показва одобрението си като размахва крила, а пъкуъджито вдига стрелата си във въздуха.
Ако повече от една дърворезба покаже, че иска даден ученик за своя дом, ученикът си избира. Много рядко се случва – може би веднъж на десетилетие – даден ученик да има възможността да избира между четирите дома. Серафина Пикъри, президент на МАКУСА между 1920 и 1928 г. е единствената вещица от нейното поколение, която имала тази чест и избрала дома на рогатата змия.
Някои твърдят, че домовете на „Илвърморни“ представляват четирите страни на една вещица или магьосник – рогатата змия е умът, котката вамп е тялото, пъкуъджито е сърцето, а буревестникът е душата. Други казват, че рогатата змия предпочите учените, котката вамп воините, пъкуъджито лечителите, а буревестникът приключенците.
Церемонията по разпределянето не е единствената разлика между „Хогуортс“ и „Илвърморни“ (въпреки че в много аспекти двете училища си приличат). След като учениците бъдат разпределени по домове, те са отвеждани в голяма зала, където си избират (или са избрани от) пръчка. До отмяната на Закона на Рапапорт през 1965 г., който налага много стриктно спазване на Международния указ за секретност, на никое дете не е разрешено да притежава пръчка докато не пристигне в „Илвърморни“. Освен това пръчките трябвало да се оставят в училището през ваканциите и чак при навършване на седемнадесет години, на вещиците и магьосниците им било разрешено законно да носят пръчка извън училище.
Униформите на „Илвърморни“ са в синьо и боровинково. Цветовете са избрани в чест на Изолт и Джеймс: синьо, защото било любимият цвят на Изолт и защото като дете тя искала да бъде в дома „Рейвънклоу“; червена боровинка, заради любовта на Джеймс към боровинковия пай. Всички мантии на „Илвърморни“ се закопчават със златен Гордиев възел, заради брошката, която Изолт намерила сред останките от първата „Илвърморни“ в Ирландия.
Известен брой пъкуъджита продължават да работят в училището до днес, всичките мърморейки и повтаряйки по цял ден, че нямат желание да са там, но въпреки това годините си минават, а те още са в училището. Сред тях има едно доста възрастно създание, което отговаря на името „Уилям“. То приема с насмешка когато някой му каже, че го смята за същия този Уилям, който спасил живота на Изолт и Джеймс, като посочва, съвсем правилно, че ако беше жив, този Уилям щеше да е на повече от триста години. Въпреки това никой не знае точно колко години живеят пъкуъджитата. Уилям не позволява на никой друг да почиства мраморната статуя на Изолт на входа на училището, а на всяка годишнина от смъртта ѝ слага майски цветя на гроба ѝ и настроението му става особено лошо ако някой е достатъчно нетактичен да го попита защо.
