Призраците в „Хогуортс“
"Хогуортс“ е най-обитаваното от духове място във Великобритания (а конкуренцията е много сериозна, тъй като в страната има повече свидетелства за видени или усетени духове, отколкото където и да било другаде по света). Замъкът е привлекателен за духовете, тъй като живите му обитатели проявяват търпимост и дори привързаност към мъртвите си приятели, без значение колко пъти са ги чували да разказват едни и същи стари спомени.
Всеки от четирите дома в „Хогуортс“ си има свой дух-бродник. Слидеринци се гордеят с Кървавия барон, който е покрит със сребристи петна кръв. Най-малко словоохотлива е Сивата дама, дългокоса красавица.
Помещенията на „Хафълпаф“ са обитавани от Дебелия монах, екзекутиран след като висшите църковни служители се усъмнили в способностите му да лекува шарка като само боцва селяните с пръчка и заради неблагоразумния му навик да вади зайци от обредната чаша за причастия. Въпреки че като цяло притежава благ характер, Дебелия монах още се чувства обиден от това, че така и не е повишен до кардинал.
"Грифиндор“ е домът на Почтибезглавия Ник, казвал се приживе сър Никълъс де Мимси-Порпингтън. Сноб и по-малко опитен в магиите, отколкото си мислел, сър Никълъс се подвизава приживе в двора на Хенри VII, докато не сглупява и не се опитва да разкраси чрез магия една от придварните дами, при което горката жена се сдобива с бивни. Сър Никълъс е лишен от магическата си пръчка и некомпетентно обезглавен, при което главата му остава да виси от врата за парче кожа и сухожилие. Това го кара да се чувства непълноценен сред другите напълно обезглавени духове.
Друг прочут дух в „Хогуортс“ е Стенещата Миртъл, обитаваща изоставена момичешка тоалетна. Миртъл е ученичка в „Хогуортс“ когато умира и избира да остане в училището за вечни времена с краткосрочната цел да преследва своята върла съперница и побойничка Олив Хорнби. С изнизването на няколко десетилетия, Миртъл си спечелва името на най-нещастния дух в училището, който обикновено се крие в една от тоалетните и изпълва облицованото с плочки помещение със стенания и вой.
Мислите на Дж. К. Роулинг
Стенещата Миртъл е вдъхновена от честото присъствие на плачещо момиче в общите тоалетни, най-вече по време на партита и в тоалетните на дискотеките когато бях млада. Това изглежда не се случва в мъжките тоалетни, така че ми хареса да изпратя Хари и Рон на непозната територия в „Стаята на тайните“ и в „Нечистокръвния принц“.
Най-продуктивният призрак в „Хогуортс“ е, разбира се, професор Бинс, старият учител по история на магията, който един ден заспал пред огъня в учителската стая и после станал за следващия урок, като изоставил тялото си. Спорно е дали професор Бинс изобщо осъзнава, че е мъртъв. Докато влизането му през черната дъска, вместо през вратата е забавно първия път когато учениците го видят, за Бинс не може да се каже, че е най-интересният учител.
Професор Бинс е вдъхновен от един мой стар професор от университета, който изнасяше всяка лекция със затворени очи, като се поклащаше леко напред-назад на пръсти. Въпреки че беше гениален човек, който бълваше огромно количество ценна информация на всяка лекция, напълно му липсваше връзката със студентите. Професор Бинс едва забелязва живите си ученици и е удивен когато те започнат да му задават въпроси.
В най-ранния ми списък с духове за „Хогуортс“ бях включила Миртъл (първоначалното името ѝ беше „Плачещата Уанда“), професор Бинс, Сивата дама (тогава се казваше „Шепнещата дама“) и Кървавия барон. Имаше още призрак на име Черния рицар, Жабата (който оставя ектоплазма навсякъде из класната стая) и един дух, който доста съжалявам, че не включих: името му беше Едмънд Гръб и бележките за него гласят: Изтича от вратата на трапезарията. Понякога нарочно пречи на хората да влизат. Дебел викториански призрак. (Ял отровни плодове).
