Както знаем от ранни исторически свидетелства и от старите дърворезби и гравюри, учениците от „Хогуортс“, преди пристигали в училището по всякакви начини. Някои идвали на метли (което било доста трудно, тъй като носели куфари и животни), други поръчвали омагьосани каруци, а впоследствие и файтони; някои се опитвали да се магипортират (често с ужасни последствия, тъй като замъкът и околностите винаги са били защитени от магии за магипортиране), други яздели най-различни магически създания. **(Всъщност се смята, че тестролите, които понастоящем живеят в Забранената гора и са обучени да теглят училищните карети от гара Хогсмид, са потомци на онези, които учениците някога са яздели, за да стигнат до училището.) 

Въпреки инцидентите, свързани с тези разнообразни магически начини на придвижване, да не споменавам ежегодните случаи на видени от мъгълите магьосници, летящи на север, изпращането на децата до училището остава задължение на родителите до въвеждането на Международния указ за секретност през 1692. Тогава се налага спешно да се намери по-дискретен начин да се транспортират стотици магьосници от цяла Великобритания до тайното им училище в Шотландия. 

Осигурени са летекоди на ключови места из цялата страна. Координирането им създава проблеми още в началото. Всяка година до една-трета от учениците не успяват да пристигнат, защото са закъснели или защото не са успели да намерят опърпания предмет, който трябва да ги пренесе до училището. За лош късмет също така много деца имали (и имат) летекодна болест и болничното крило често се оказва препълнено през първите няколко дни от учебната година. Оплакванията са гадене и паника. 

Въпреки че признават, че летекодите не са най-доброто решение на проблема с училищния транспорт, Министерството на магията не успява да намери приемлива алтернатива. Безразборното пътуване във времето е немислимо, а най-сигурният съществуващ начин за влизане в училището (да се свърже някоя камина към пудролиниите) среща яростната опозция на директорите, които не искат сигурността на замъка да бъде компрометирана. 

Дръзкото и спорно решение на заплетения проблем в крайна сметка е предложено от министъра на магията Оталин Гамбол, която се интересува от мъгълски изобретения и вижда възможностите, които предлага влакът. Откъде точно е дошъл Експрес „Хогуортс“ така и не е доказано, въпреки че в Министерството на магията се пазят подробни свидетелства за масова операция, включваща сто шейсет и седем заклинания за забрава и най-голямото заклинание за скриване, някога правено във Великобритания. Сутринта след тези предполагаеми престъпления, бляскава червена парна машина с вагони изненадва жителите на Хогсмийд (които също така разбират, че си имат и перон), а няколко объркани мъгълски железопътни работници в Крю прекарват остатъка от годината с чувството, че са пропуснали нещо важно. 

Експрес „Хогуортс“ претърпява няколко магически промени преди Министерството да го одобри за училищно ползване. Много чистокръвни семейства са вбесени от идеята децата им да пътуват с мъгълски транспорт, за който твърдят, че е опасен, нехигиеничен и унизителен; въпреки това когато Министертвото заявява, че учениците или ще трябва да използват влака, или няма да ходят на училище, протестите са бързо заглушени.