Мечът на Грифиндор
Мечът на Грифиндор е изкован преди хиляда години от таласъмите, най-добрите металурзи в магьосническия свят и затова притежава магически свойства. Изработен от чисто сребро, той е украсен с рубини, камъкът, който се използва в пясъчните часовници в „Хогуортс“ за да се отброяват точките на учениците от дом „Грифиндор“. Името на Годрик Грифиндор е гравирано с рубини точно под дръжката.
Мечът е направен според изискванията на Годрик Грифиндор от Рагнук Първи, най-добрият ковач на сребро и съответно крал (в таласъмската култура владетелят не работи по-малко, но е по-добър от останалите в работата си). Когато го завършил, Рагнук толкова много поискал да го притежава, че набедил Грифиндор, че му го е откраднал и изпратил преследвачи да му го отнемат. Грифиндор се защитил с пръчката си, но не убил нападателите. Вместо това той ги омагьосал и ги изпратил обратно при техния крал, за да му предадат съобщението, че ако той някога отново се опита да открадне от Грифиндор, всички те ще изпитат силата на неговия меч.
Таласъмският крал приема сериозно заплахата и оставя меча в ръцете на Грифиндор, който е и неговия законен притежател, но таи злоба към него до смъртта си. Така е положена основата на фалшивата легенда за кражбата на Грифиндор, която се разпространява в някои части на таласъмската общност и до днес.
Въпросът защо един магьосник би се нуждал от меч, макар и често задаван, е лесен за отговаряне. В дните преди приемането на Международния указ за секретност, когато магьосниците живеят свободно сред мъгълите, те използват мечове толкова често, колкото и пръчки, за да се защитават. Всъщност се смятало за неспортсменско да се използва магическа пръчка срещу меч (което не означава, че не се е случвало). Много от талантливите магьосници, сред които и Грифиндор, са също толкова добри и в класическите дуели без използване на магии.
Във фолклора се споменават много магически мечове. За меча на Нуаду, едно от четирите легендарни съкровища на Туата Де Данан, се знае, че е непобедим в битка. Мечът на Грифиндор е донякъде вдъхновен от Ескалибур, меча на крал Артур, който според някои легенди трябва да бъде изваден от камък от законния крал. Идеята, че трябва да си достоен, за да го получиш, се появява и при меча на Грифиндор, който може да бъде взет само от достоен представител на дома „Грифиндор“.
Мислите на Дж. К. Роулинг
Когато Хари трябва да се потопи в замръзналото езерце в гората, за да извади меча в „Даровете на смъртта“, това също е препратка към Ескалибур (въпреки че местоположението на меча в случая е избрано от Снейп, в злобен порив да го скрие там). В други версии на легендата, Артур получава Ескалибур от Дамата от езерото и когато той умира, мечът е върнат в него.
В магьосническия свят физическото притежание на предмет не е непременно гаранция за собственост. Тази концепция е валидна за трите Дара на смъртта, както и за меча на Грифиндор. Интересуваше ме какво се случва когато се сблъскат различни културни вярвания. В книгите за Хари Потър най-войнствено настроените таласъми считат всички предмети, направени от тях, за свои по право, въпреки че докато магьосникът, купил дадения предмет е жив, той може да го предаде на друг магьосник срещу злато. Вещиците и магьосниците, подобно на мъгълите, вярват, че след като предметът е платен, той завинаги ще принадлежи на тях и на техните потомци или наследници. Този конфликт на ценности е невъзможен за разрешаване, защото всяка страна има различна концепция за това кое е правилно. Следователно Хари е поставен пред трудна морална дилема в „Даровете на смъртта“ когато Грипкук иска меча като заплащане за услугите си.
