Сесил Кюри
Аврори
Posts: 10
Вид: магьосник, завършил
Дом: "Слидерин"
Партонус: гарван
|
Post by Сесил Кюри on Apr 14, 2020 15:35:21 GMT 2
- Никой не е казал, че трябва... - но аврорът изгледа с такова недоверие останалите маси, че бе ясно точно какво си мисли. Пък към грифиндорци изобщо не обърна и глава. Явно интересът му към тях бе изцяло заличен още от времето му като ученик тук. (Макар че тогава беше прегърнал здраво идеята на слидеринските префекти, какъвто бе станал и той, да преследва по традиция лошите грифиндорци и да ги докладва за престъпления... а понякога им правеше и по-неприятни неща, според наглостта им). Той осъзна, че репортерката го гледа скептично, което значеше, че твърде дълго се е замислил върху зададения въпрос. Разтърси глава, уж за да покаже, че мисли върху сериозни неща - тях само временно бе избутал настрани. - Може да се окаже ефикасно и да се разделим. - какво щяха да научат от учениците така или иначе? Същите слухове, каквито и от хлапетата в коридора. Ако имаше един или двама, които можеха потенциално да знаят повече, то те нямаше да говорят с някакви странни външни хора свободно. Повечето щяха да ги засипят с въпроси кои са и какви са. Макар че според Кюри щеше да е лесно да минат за последен курс. Той не бе завършил чак толкова отдавна, така че трябваше да има слидеринци, които може би щяха да го познаят. (Впрочем, тайно се радваше, че учителите му даваха свободата да се чувства като наистина завършил. Беше се притеснил идването му тук да не му донесе същата стара досада и нуждата да... раболепничи). Всичко това му мина през главата за части от секундата, докато вдигаше ръка да помаха за "приятна вечер" или нещо подобно, необмислен жест. - Позабавлявай се, може би имаш познати сред по-големите. Не е казано, че навсякъде човек трябва да търси нещо подозрително. Професор Слъгхорн може би ще се сети за мен, пък и е по-близък със слидеринци, така че ако имам шанс, може и да го попитам едно-две неща.
|
|
Sylvia Lotus
"Рейвънклоу"
Posts: 53
Вид: магьосник, 1 курс
Дом: "Рейвънклоу"
Партонус: неизвестен
|
Post by Sylvia Lotus on Apr 18, 2020 12:54:53 GMT 2
Ники се огледа припряно. Ясно - явно Кюри се мъчеше да се отърве поне за малко от нея. Бяха ѝ казвали, че има слоността да бъде досадна понякога. Видя няколко познати лица сред рейвънклоуците от последния курс и им махна. Те се замислиха за момент, но изглежда я познаха, защото отговориха на поздрава и я викнаха да седне на тяхната маса. Започнаха да я разпитват какво прави сега, когато е завършила. Тя им разказа на две-на три, но през цялото време си мислеше как да си зададе въпросите без да привлече излишно внимание. Започна по-отдалеч като разпита в другите три дома кои нейни познати още са в училището и кои са най-популярните в училището. Не чу нищо за никакъв Едуард, затова предположи, че може да е шести или пети курс. Сети се да попита какви са следващите поколения ученици (уж за да узнае дали има силни куидични играчи сред тях за отборите). Това май се оказа правилната тема. – О, да, има доста добри в момента от "Рейвънклоу". Ще е кощунство да не ги вземат в отбора на "Хогуортс"! - каза едно момче разпалено и другите се съгласиха с мърморене. – Разбира се има добри играчи и в другите домове. - призна едно от момичетата и се изчерви. – Някой конкретен ли имаш предвид? - попита Ники любопитно докато си сипаше ядене в чинията. (Все пак не беше яла от обяд, а и щеше и без това да бъде подозрително ако само отидеха на вечерята за да си говорят с учениците. Тя се опита да изпъди мисълта за Силвия, която беше отишла да си легне без вечеря). – Мисли си или за Потър или за Ромел. - извъртя очи първото момче и така върна вниманието ѝ към разговора за учениците. Нямаше представа дали ще излезе нещо важно от това, но реши да го продължи засега. – Потър е синът на Хари Потър предполагам? – попита тя режейки внимателно края на една доста добре опечена телешка пържола. Учениците се разбъбриха и започнаха да ѝ разправят за него. Бил добър ученик, но все нещо измислял и го наказвали. Но пък бил страхотен играч на куидич и другата година вероятно щели да го направят капитан на "Грифиндор". Ники кимаше, но се изключи за малко от разговора, тъй като вече знаеше всичко това за малкия Потър. Тя реши да се преструва, че слуша докато всъщност дискретно наблюдаваше Кюри, който изглеждаше напълно преообразен на масата на "Слидерин". Изобщо не се разбираше, че не е ученик - така добре се беше слял с тълпата и явно говореше нещо много интересно, защото по-малките ученици го гледаха в захлас, а по-големите кимаха одобрително. След малко неочаквано стана и се насочи към входната врата. Ники успя да види как посреща Слъгхорн и двамата се ръкуват. Слъгхорн изглеждаше някак блед (но това може би беше от светлината в Голямата зала). – Много интересно - каза тя механично на разказа за Джеймс Потър, когато рейвънклоуецът млъкна, за да си поеме дъх. Искаше ѝ се да приключи по-бързо разговора и да се приближи до Кюри за да чуе какво си говорят с професора. – А другият, Ромел е от "Слидерин" - продължи момчето изпод носа си, очевидно му беше неприятно да говори за това момче. - Обаче за щастие май не смята да се пробва за турнира. Кой го знае с какво се занимава напоследък. – От началото на учебната година всъщност, от миналата седмица сме го виждали един-два пъти само първите дни... - каза почти тъжно момичето, което одеве се беше изчервило и сега се изчерви още по-силно. Явно не споделяше антипатията на съучениците си към Ромел. Ники обаче беше застанала нащрек още щом чу "Слидерин". – Ромел значи - каза тя - Това първото му име ли е? – Едуард му е първото име - каза тъжно изчервеното момиче. - Много добър куидичен играч и ученик, но се чуват слухове, че се интересува от черна магия. – Май иска да обучава по-малките слидеринци също - възмутено коментира друго момиче - Опитал е първо с другия Потър, по-малкия, който е в "Слидерин", но не сполучил... – Да, бе, представяте ли си някое от децата Потър да се интересуваше от черна магия! - изсумтя първото момче с насмешка. - Това щеше да е голям скандал! Останалите на масата се засмяха. Ники също се засмя, но насила, защото все още беше нащрек да чуе останалото. – Опитал после със Скорпиус Малфой, но изглежда и там не сполучил, затова сега си е харесал един първокурсник Маркъс - довърши момичето и Ники изтръпна - Дано хлапето не му се върже на глупостите. Изглежда много миловидно дете... – А и се говори, че се спречкал нещо наскоро с някакъв второкурсник от "Грифиндор" и той също изчезнал! - каза през шепот друг ученик - Мисля, че говореха за Томас... Ники беше чула достатъчно. Кюри беше прав - определено се налагаше да си намират поводи да стоят в училището, за да наглежда непослушната си племенница и това момче Маркъс. Черна магия?? Как ли пък не. Тя стана рязко от масата и под обърканите погледи на бившите си съученици отиде до Кюри и без изобщо да се интересува, че прекъсва разговора му със Слъгхорн, го хвана за ръкава на шлифера и го задърпа към изхода. – Какво правиш? - изсъска той - държиш се откачено. – Тръгваме си - каза тя ядосано - засега. Ще трябва да впрегнеш връзките си, защото искам да сме тук всеки ден. Кюри се закова на място пред входната врата и тя повече не можеше да го помръдне. Гледаше я много вбесено. – Ще ти разкажа после - каза тя, като се опита да не звучи твърде умолително (надяваше се той да се съгласи да си тръгнат сега, защото определено имаше нужда да помисли и да му разкаже каквото беше чула от рейвънклоуци).
|
|
Сесил Кюри
Аврори
Posts: 10
Вид: магьосник, завършил
Дом: "Слидерин"
Партонус: гарван
|
Post by Сесил Кюри on Apr 19, 2020 10:33:18 GMT 2
- Слидеринци са притеснени относно действията на някои от съучениците им напоследък - костваше му много усилия да сподели това, защото на репортерката изобщо не ѝ бе работа да знае, нямаше как да помогне и само можеше да навреди, ако решеше да пише за това. От край време неговият дом се славеше като дом на досадници, надутковци и какво ли не. Нещата се бяха подобрили минимално след събитията от времето на аврор Потър като ученик тук, но имаше още много да се работи. Не, че слидеринци се притесняваха чак толкова от това. Имаше потомствени магьосници, които до един бяха част от този дом, познати, цели семейства. Общо-взето, не им беше толкова зле. Като дете Кюри бе гостувал на много такива съученици, които иначе в училище минаваха за твърде горделиви. Точно затова единственото му притеснение, поне за кратко, бе, че някое хлапе може и да го познае. Родът на Кюри не бе чак толкова популярен, но бяха "чисти", както понякога се налагаше да се казва. Магьосниците, които все още приемаха трудно онези с мъгълски произход, имаха добро мнение за него. Кюри познаваше много от тези хлапета... може би и много от тях го бяха познали бегло, защото го бяха приели твърде радушно. Не, нямаше значение. Поне малкият Потър не беше тук. Кюри беше колега на баща му, макар и от най-новите, но момчето сигурно щеше да знае. Не биваше да се всяват допълнително излишни клюки. Добре, че и онзи проблемен тип, който разказваше наляво и надясно как му се нрави черната магия, също го нямаше. Кюри щеше с радост да му измагьоса няколко циреи... налагаше се да се успокоява с тази представа, защото иначе направо щеше да поиска да го нарани така, че черната магия щеше да му се види бяла. Ненавиждаше подобното петнене на училищния му дом. - А Слъгхорн подозира някакви неща... може и да знае нещо важно... но, както винаги, увърта. - това беше едно от нещата, които Кюри ненавиждаше открито в професора. От това най-вече произлизаше ядът му. Ако бе имал още малко време да го притисне, ако беше открил правилния начин... Но станалото - станало. Хубаво. Много хубаво. Той пак върна вниманието си на спътницата си. И да искаше, вече не можеше да поправи щетата, тоест да се върне обратно вътре след нейното ярко представление. Щяха да изглеждат като... уф, как ли не щяха да изглеждат. Като двойка, като тайни агенти, като някакви злодеи... По-добре не. Колкото и неприятно да беше, щеше да остави професора засега - Ще ми разкажеш обезателно. Не смятам да използвам никакви връзки, ако не е за нещо наистина сериозно. Сега отиваме в Хогсмийд и ще видя какво мога да направя. Нямаме друг избор.
|
|