Маркъс
"Слидерин"
Posts: 13
Вид: магьосник, 1 курс
Дом: "Слидерин"
Партонус: неизвестен
|
Post by Маркъс on Apr 3, 2020 16:38:19 GMT 2
- Какво мислиш за куидича ? Струва ми се, че ще се справя и мадам Хууч ще прецени да ме вземе в отбора..
Даже на откриването се запознах с едно момиче - Силвия от "Рейвънклоу", искам да разбера повече за нея..това момиче когато я приеха в Рейвънклоу скачаше от радост.. После ме заговори, но само за малко... ще разбера аз за нея повече. Има нещо свързано с нея, което искам да разбера, но още не знам какво е.
|
|
Едуард Ромел
"Слидерин"
Posts: 8
Вид: чистокръвен магьосник, 4 курс
Дом: "Слидерин"
Партонус: Змия
|
Post by Едуард Ромел on Apr 3, 2020 16:46:17 GMT 2
- Хмм, интересно, аз харесвам куидича. Играех три години за отбора на "Слидерин", бях търсач, дори бях на път да стана капитан, но се отказах, за да имам време да върша.. мои неща. А за отбора не се притеснявай, сигурен съм че мадам Хууч ще вземе правилно решение, а ако се поколебае, подшушни ѝ, че ме познаваш, тя винаги ме е харесвала.
И внимавай с момичето от "Рейвънклоу", изглежда разсеяна НО никога не забравяй че всички рейвънклоуци са изключително умни и хитри, просто съвет.
|
|
Sylvia Lotus
"Рейвънклоу"
Posts: 53
Вид: магьосник, 1 курс
Дом: "Рейвънклоу"
Партонус: неизвестен
|
Post by Sylvia Lotus on Apr 3, 2020 23:22:02 GMT 2
* * *
Беше слънчева сряда - сутринта след Разпределителната церемония... Или по-точно наближаваше обяд. Момент... Силвия разтърка очи. Трябваха ѝ още няколко секунди да осъзнае какво се е случило. Тя се сепна и седна в леглото когато мисълта стигна до ума ѝ - беше се успала! На първия учебен ден, в който трябваше да има уроци по... Момичето скочи от леглото и започна да рови в нещата си. Тук някъде трябваше да има програма на часовете... Префектът на "Рейвънклоу" ги беше раздал снощи в общата стая.
Най-после я намери - пергамен и мастилена таблица, нарисувана на него. Първи час - Вълшебство с грифиндорци, втори час История на магията с "Хафълпаф"... Тези двата ги беше пропуснала. Нямаше представа как се наказваше бягането от час в "Хогуортс". Изобщо някога дали се беше случвало такова нещо тук? Всъщност може би слидеринци го правеха понякога (Силвия бе чувала доста лоши неща за този дом). Но едва ли най-умните ученици (или поне така се твърдеше) от "Рейвънклоу" се занимаваха с такива неща... Надяваше се професор Флитуик да разбере, че просто беше заспала. Или изпаднала в кома. Нещо такова.
Докато навличаше училищната мантия, Силвия хвърли още един поглед на програмата. Следваше един час Отвари със "Слидери" и после обедна почивка. Хубавото беше, че знаеше къде се намира класната стая по Отвари - в подземията, така че поне нямаше вероятност да се загуби и да изгуби още време. Тя изхвърча по стълбите надолу, мъкнейки твърде тежък за нея котел и един вече надраскан учебник.
* * *
Кабинетът по Отвари беше мрачен, точно както си го представяше. Имаше множество маси, върху които учениците оставяха котлите си. Учителят, професор Слъгхорн вече беше доста възрастен, но тя се радваше, че още преподава - беше чувала, че е много добър (макар и малко превзет). Знаеше, че е бил в "Слидерин" като ученик, а също така бе и настоящият ръководител на дома и затова Силвия малко се притесняваше дали няма да покровителства първокурсниците от "Слидерин". Предстоеше ѝ да разбере дали ще бъде така от първа ръка по време на общия час със слидеринци. Тя се огледа за празно място, където да остави котела и учебника си. Почти всички вече бяха заети, но имаше едно свободно - до момче от дома "Слидерин". Тя се вгледа отново и осъзна, че това е момчето, което беше блъснала предишната вечер.
|
|
Маркъс
"Слидерин"
Posts: 13
Вид: магьосник, 1 курс
Дом: "Слидерин"
Партонус: неизвестен
|
Post by Маркъс on Apr 4, 2020 13:05:50 GMT 2
Маркъс се вгледа в нея и я заговори - Здравей, блъскащо момиче... ти се казваше Силвия, нали ? Силвия леко се притесни и лицето ѝ стана червено. Тя му отговори: – Извинявам се,че те блъснах и не беше нарочно. Това да нали няма да ти остане като спомен до края на учебната година? Маркъс се учуди и леко се усмихна. Той с насмешка ѝ каза,че това случайно блъскане може да доведе до някое добро приятелство.
Двамата вече чувстваха,че може да си разговарят и Маркъс реши да разкаже на Силвия за себе си, защото малко си личеше,че тя иска да научи за него. Той започна да разказва,че от малка възраст е оставен в дом за сираци и често ги е сменял. Имал е конфликти с останалите деца, понеже почти през вечер говорел насън и казвал - "Аз ще стана велик магьосник". Госпожите от дома се чудели какво да правят с него. Голямата случка станала когато в един слънчев ден се разхождали в парка и Маркъс взел една змия и започнал да си играе с нея. Всички деца пищяли, но той си стоял на мястото и се радвал на змията... Часът мина почти нормално, с изключението, че професор Слъгхорн се скара на Маркъс и Силвия. Разговорът беше толкова дълбок,че те почти не слушаха нищо.
Настъпи време за обяд в Голямата зала и Маркъс и Силвия се запътиха натам. Силвия, както беше добра и приветлива, видя едно момче от "Грифиндор" да седи само и предложи на Маркъс да отидат при него, защото не е приятно да си сам. Маркъс знаеше, че ако го видят негови познати от "Слидерин", ще има лек конфликт, но все пак отиде. Момчето от "Грифиндор" се казваше Томас. Добро и приятно момче, но леко срамежливо. Разговорът вървеше в смях и шеги и обсъждане на турнира по куидич, но по едно време Едуард забеляза Маркъс в компанията на грифиндорец и отиде при него. Едуард започна да нарежда на Маркъс да не се сближава толкова с грифиндорец, понеже ще загуби приятелите си от "Слидерин" и няма да го приемат, пък и го бил предупредил за това момиче от "Рейвънклоу", че може да се окаже много хитра и да го прецака. Маркъс стана от масата и излезе наван. Беше се ядосал и не искаше никои да го притеснява точно в този момент на ярост...
|
|
Едуард Ромел
"Слидерин"
Posts: 8
Вид: чистокръвен магьосник, 4 курс
Дом: "Слидерин"
Партонус: Змия
|
Post by Едуард Ромел on Apr 4, 2020 17:11:03 GMT 2
След случката на обяд Едуард реши да се поразходи. Беше леко ядосан но в същото време зачуден, ходеше и концентриран си говореше сам. - Казах му на малкия Маркъс, казах му.. Нали му казах? Не разбира, че не му мислим лошото!
Беше се запътил към кабинета на стария професор Слъгхорн, взаимно се харесваха много. Старчето намираше нещо в Едуард заради което го обичаше като негово дете, но така и не споделяше какво е то.. Обаче Едуард подозираше и тайничко си знаеше, че любопитството и любовта му към "Слидерин" будят точно тези чувства у стария професор. Вече беше пристигнал пред кабинета по отвари, където в момента нямаше час. Почука на вратата, но никой не отвори. Мислеше, че точно сега има нуждата да поговори с професора. - Къде може да е отишъл? Запита се сам Едуард, докато се взираше във вратата на кабинета. - Та Слъгхорн е толкова стар.. Дори в края на предишната учебна година Едуард бе чул, че двама грифиндорци се обзалагат с насмешка, че Слъгхорн няма да преподава повече, защото годинките му вече не го позволяват. Когато Едуард чу облога им, така се ядоса, че предложи на единия, дуел, до който така и не се стигна.
Едуард се запъти към голямата зала още по - зачуден.. По пътя видя Томас от "Грифиндор" и го спря с думите: - Виждал ли си професор Слъгхорн? - Не! - отговори Томас като се виждаше, че не иска да говори с някой от "Слидерин". Едуард го погледна злобно и каза: - Вие грифиндорците винаги ли сте толкова безполезни, или само във важните ситуации? Едуард се обърна и се забърза към залата, където нямаше почти никой. Той имаше нужда от това да остане насаме с мислите си и седна да почете книга, този път беше захванал "История на черната магия". Доста увлекателна, поне за неговите разбирания.
|
|
Sylvia Lotus
"Рейвънклоу"
Posts: 53
Вид: магьосник, 1 курс
Дом: "Рейвънклоу"
Партонус: неизвестен
|
Post by Sylvia Lotus on Apr 5, 2020 15:11:43 GMT 2
– Не си безполезен - каза Силвия. Тъкмо минаваше и без да иска чу разговора - Повечето слидеринци са грубияни... – О, аз съм свикнал да се държат така - каза Томас и сви рамене. За втори път се засичаха този ден, както и с неприятното по-голямо момче от "Слидерин" (Маркъс бе споменал, че името му е Едуард). Не ѝ харесваше, че Маркъс общуваше с него (той ѝ иазглеждаше свестен), но нямаше как, нали бяха от един дом...
– Какво имаш сега? - попита Томас и Силвия започна да рови за програмата си. – Билкология - посочи тя - но нямам представа къде трябва да отида. Грифиндорецът предложи да ѝ покаже оранжериите, което Силвия сметна за доста мило. Минаха по някакъв кратък път през един коридор на втория етаж и неочаквано се натъкнаха на директора Лонгботъм, разговарящ с група магьосници. – Това не са учители... - отбеляза Силвия. – Разбира се, че нямам против - тъкмо казваше директорът на един слаб магьосник с прошарени коса и брада, когото Силвия бе сигурна, че е виждала в някои от броевете на 'Пророчески вести" - Даже ще е добре да присъства и външен наблюдател, за да следи за правилното и честно протичане на състезанията. Но нека да е само един представител на Министерството, за да не притесняваме Мадам Хууч и учениците.
Младият мъж, който стоеше отляво на прошарения магьосник кимна в знак на съгласие. – Разбира се, разбира се - каза той бързо. Гласът му беше някак неприятен и хитър. – Сетих се кой е този! - каза Силвия на Томас, но тихо, за да не забележат възрастните, че подслушват - Това е директорът на отдела за магически игри и спортове. А онзи по-младият сигурно също е от Министерството. – Сигурно обсъждат нещо за турнира... - предположи момчето. – Да, изглежда че... - Силвия млъкна, защото забеляза в другия край на коридора неприятното по-голямо момче от "Слидерин", този път обаче беше с Маркъс – Все едно нарочно ни преследват - каза раздразнено тя, въпреки че знаеше, че е малко вероятно. И Едуард сякаш наблюдаваше сцената с интерес. Силвия обаче не искаше да я забележат, че зяпа, а ако Маркъс я забележеше, сигурно щеше да ѝ махне и да я издаде, затова издърпа Томас назад. – Хайде да минем по друг път - предложи тя.
|
|
Маркъс
"Слидерин"
Posts: 13
Вид: магьосник, 1 курс
Дом: "Слидерин"
Партонус: неизвестен
|
Post by Маркъс on Apr 5, 2020 17:49:25 GMT 2
- Директорът явно обсъжда с хора от Министерството на магията неща, свързани с турнира. При теб какво стана...имахте ли час с мадам Хууч и да те провери дали си способен? - Едуард попита Маркъс. - Все още не сме имали, но в събота ще имаме и ще видя какво ще стане... пък и нали ти каза,че е твой човек и ако ѝ подшушнеш нещо, може и да се включа в отбора - заяви Маркъс и леко се засмя. Явно спорът между двамата беше приключил и бяха в приятелски отношения.
Влязоха в общата стая на "Слидерин" и всеки започна да се занимава с неговите си действия. Едуард започна да чете книгите си, свързани с Черна магия, а Маркъс се затвори в стаята си и се отдаде на мисли. Той се притесняваше дали мадам Хууч ще го вземе в отбора и дали няма да се изложи на пробите. Донякъде се притесняваше и дали Томас и Силвия ще искат да разговарят с него след спора на обяд в Голямата зала. След време слезе и видя, че Едуард седи на дивана и си мисли нещо. - Едуард,според теб как ще мине турнира по куидич...имаш ли някакво мнение? - попита Маркъс и Едуард се засмя. - Трябва ние да участваме, а не да оставим победата на грифиндорци. Пък тогава ще има и много гости и мога и да си намеря компания, с която да имаме сходни интереси към Черната магия... Ти искаш ли да научиш повече? - попита Едуард и Маркъс се замисли. - Ми добре... можеш да започнеш да ми разказваш - каза с усмивка Маркъс.
|
|
Едуард Ромел
"Слидерин"
Posts: 8
Вид: чистокръвен магьосник, 4 курс
Дом: "Слидерин"
Партонус: Змия
|
Post by Едуард Ромел on Apr 5, 2020 20:19:52 GMT 2
Едуард беше радостен от факта, че Маркъс има желание да научи повече за черната магия. Седна срещу него и със сериозен поглед и монотонен глас каза: - Черната магия, приятел, е нещо велико, нещо, без което нашият свят не може! Доста хора я отричат, доста хора се кланят на самозванци като "великия" Дъмбълдор и Хари Потър... Абсолютни слабаци, ако питаш мен, но както и да е, нека се върнем на темата. - каза въодушевен Едуард. - Черните изкуства и магии в частност забранените проклятия са сред най - силните, които светът е познавал, именно затова не ги позволяват, но аз не бих се подчинил на смешните им правила.. Аз съм роден за велики дела! Ще ти дам няколко книги, които искам да прочетеш , НО ми обещай да не ги показваш на никой и никой да не разбира откъде са! Едуард бръкна в чантата си и извади три книги и то не просто книги, а такива които разкриваха едни от най - мрачните магии и изкуства. Погледна Маркъс и му подаде така важните за него четива. - Оставям те засега, препоръчвам ти да се захванеш с четене. - Едуард стана и напусна стаята на "Слидерин", беше се запътил отново към професор Слъгхорн, когото така и не успя да открие. По пътя към кабинета по Отвари, Едуард срещна мадам Хууч. Здравей, Едуард, момчето ми. - каза с усмивка на лицето мадам Хууч, а усмивките при нея бяха рядкост. Здравейте, мадам. Как сте? - попита Едуард също радостен от срещата им. - Добре съм, но исках да ти кажа, че липсваш в отбора на "Слидерин". Откакто се отказа, отборът не е същият, а и никога не е имало търсач като теб в "Слидерин". - заяви тя. - Съжалявам да го чуя, мадам, но имам решение за Вас . На първият урок по летене в събота ще дойде едно момче, първокурсник е, казва се Маркъс . Сигурен съм, че ще намерите таланта в него. А сега ме извинете мадам, но бързам. - Едуард се усмихна на мадам Хууч и се запъти отново към професор Слъгхорн. Когато пристигна пред кабинета на Слъгхорн, той видя, че най - накрая той е тук обаче говореше с някой точно отпред. Това беше малкото момиче от Рейвънклоу за което Маркъс му беше казал. Едуард се приближи до тях и каза: - Професоре трябва да говоря с вас ! Къде бяхте? Слъгхорн го погледна смразяващо и рече: - Нямам време в момента Едуард, ще говорим друг път. - след което затвори рязко вратата под носа на двамата ученици . Младата Силвия гледаше без да разбира какво се случва, тя беше дошла само да попита професора нещо което не беше разбрала от предишния урок по отвари. Едуард не можеше да повярва, че професора който го обича толкова много, му затръшна така вратата. - Какво си му казала, че да го ядосаш така? - обърна се Едуард към Силвия. - Абсолютно нищичко, просто исках да попитам за уро.. - Аз съм Едуард, предполагам знаеш, а ти трябва да си Силвия, Маркъс ми разказа за теб. - Едуард прекъсна момичето. - Приятно ми е. - каза Силвия, но изобщо не личеше да е така. Едуард я погледна и присви очи, като че ли нещо в нея го съмняваше. След това той се обърна и самоуверено се запъти към Голямата зала.
Едуард седна в края на дългата маса на "Слидерин". Точно в този момент към него се приближи висок мъж с почти бяла коса и брада, след което седна до него. - Здравей, момче, ти трябва да си Едуард. Чух за теб от вашият директор и разбрах че си бил доста добър играч по Куидич преди да се откажеш. - каза високият мъж на Едуард. - Да, аз съм. А вие кой сте? - Аз работя в Министерството и съм директор на Отдела за магически игри и спортове. Ще бъдем тук по време на турнира, за да наблюдаваме и ще да се радвам да видя как играеш ти. - Едуард погледна подозрително и каза убедено: - Няма как! Вече не се състезавам, имам по - важни неща. - В този момент случайно ръкавът на директора леко се нави на горе и Едуард видя татуировка, но не каква и да е татуировка, а тази на смърнтожадните. Той не можеше да повярва изпълниха го смесени чувства. Радваше се и в същото време беше леко притеснен. В следващия момент Едуард погледна с интерес мъжът с бялата коса и попита: - Извинете вие смъртожаден ли сте? - Тихо! Нали не искаш да ме издадеш? Това ще е нашата тайна и ще се радвам докато съм тук да общуваме. - отсече директора. - Разбира се, господине ! - Едуард стана и тръгна бързо към стаята на "Слидерин", трябваше да каже на малкия Маркъс какво му се е случило, защото беше убеден, че той няма на никого да каже.
|
|
Sylvia Lotus
"Рейвънклоу"
Posts: 53
Вид: магьосник, 1 курс
Дом: "Рейвънклоу"
Партонус: неизвестен
|
Post by Sylvia Lotus on Apr 6, 2020 13:02:09 GMT 2
След като Томас показа на Силвия къде са оранжериите, където щеше да е първият ѝ урок след обяда, двамата се разделиха и Силвия използва обедната почивка да отиде до професор Слъгхорн и да се извини, че не бяха слушали с Маркъс по време на неговия час. Също така имаше няколко въпроса по урока. Притесняваше се, че професорът ще ѝ се скара. Но той ѝ отговори на въпросите. Силвия обаче забеляза, че е доста разсеян и някак напрегнат. Дори се сопна на Едуард (пак той!!), когато той дойде и прекъсна разговора им.
След като се запознаха набързо (Силвия се опита да се държи възпитано, но ѝ беше трудно да прикрие напълно антипатията си към по-голямото момче), тя се запъти към Голямата зала, преди да е свършило времето за обяд. Успя да хване края на почивката. Направи ѝ впечатление, че непознатите двама магьосници, които видяха с Томас по-рано, бяха в залата. Очевидно бяха решили да обядват в замъка, преди да си тръгнат. По-младият беше седнал на учителската маса и си говореше с професор Макгонагол. Директор Лонгботъм не се виждаше никъде, а прошареният магьосник бе избрал да седне на масата на "Слидерин" по неведоми за Силвия причини. Нещо ѝ прищрака. Защо възрастен и то на висока позиция в Министерството на магията ще общува с ученици? Освен ако не беше роднина на някой. Стана ѝ любопитно и седна така че да може да слуша, но беше много трудно. Успя единствено да чуе нещо за черна магия. Това изобщо не ѝ звучеше добре... След обяда отиде на урока по Билкология, но изобщо не можеше да се съсредоточи. Дали трябваше да каже на някого за това? Изобщо щяха ли възрастните да ѝ обърнат внимание... Този Едуард беше много съмнителен.
В крайна сметка реши преди да предприема нещо, да говори с Маркъс. Още не го познаваше много добре, но изглеждаше много различен от Едуард. Трябваше да се опита да разбере повече. Не искаше да го пита направо "Знаеш ли дали Едуард се занимава с черна магия", защото не знаеше как ще реагира и дали все пак нямаше да каже на Едуард, че е разпитвала. Трябваше да бъде по-внимателна. Изчака до края на учебния ден, чак до вечерята и с жестове предложи на Маркъс да се видят след вечерята за малко. Много внимаваше Едуард да не забележи за нейния опит да си уговорят виждане.
|
|
Маркъс
"Слидерин"
Posts: 13
Вид: магьосник, 1 курс
Дом: "Слидерин"
Партонус: неизвестен
|
Post by Маркъс on Apr 6, 2020 15:32:42 GMT 2
Маркъс видя знаците на Силвия и кимна с глава. След вечерята Едуарад каза на Маркъс да се качат в общата стая, но Маркъс му каза, че искал да остане сам за момент и той да върви. След като повечето ученици излязоха, Маркъс излезе извън замъка и видя,че Силвия го следва тайно. - Какво има, Силвия, какво е толкова важното да се видим след вечеря и да ми го споделиш? - попита Маркъс и Силвия леко се притесни. - Ами...аз, аз...днес отидох да обядвам в Голямата зала. Обядът беше почти приключил, но видях двама мъже, които по-рано бях видяла да говорят с директора за турнира и казаха, че ще се редуват да идват в училището. Едуард също беше там и си говореше с единия от тях и доколкото дочух, ставаше дума за "черна магия"....каза Силвия с присвити очи. Маркъс се облегна на стената и се замисли - ( ами ако това е някакъв номер на Силвия и иска само да изкопчи информация от мен и да я каже на някой). Виждаше му се добро момиче, явно щом го е извикала тук и му е споделила тази новина, тя изпитва нещо към него. - Силвия, ще ти кажа нещо, но си остава само между нас... не казвай нито на Томас, нито на твоите приятели от "Рейвънклоу", че ако се разбере, сме загазили и двамата - каза Маркъс и Силвия кимна с глава,че го е разбрала точно и ясно. - Едуард обожава черната магия. Дори даде и на мен да прочета няколко книги. Явно имат някаква уговорка с този човек, но не знам каква... а сега да тръгваме и пак ще се разберем да се срещнем. Маркъс прегърна Силвия и си тръгна. Маркъс влезе в общата стая и видя, че Едуард го чака. - Какво има, Едуард - попита Маркъс. - Седни, Маркъс...сега ще ти разкажа какво ми се случи днес.
|
|