Разпределителната шапка



От Дж. К. Роулинг

Известната хогуортска Разпределителна шапка дава информация за собствения си произход в серия от песни, изпяти в началото на всяка учебна година. Според легендата, шапката някога принадлежала на един от четиримата основатели, Годрик Грифиндор и била омагьосана от всичките тях да може, според техните предпочитания, да разпределя учениците в четирите дома, носещи техните имена.

Разпределителната шапка е еднин от най-умните магически предмети, които повечето вещици и магьосници някога могат да срещнат. Тя буквално съхранява интелигентността на четиримата основатели, може да говори (чрез цепнатина близо до периферията си) и владее легилимантиката, което ѝ позволява да гледа в ума на онзи, който я е сложил и да отгатва неговите или нейните способности или настроения. Дори може да отговаря на мислите на носещия я.

Разпределителната шапка е известна с това, че винаги отказва да признае, че е сгрешила при разпределянето на някой ученик. Когато слидеринци проявяват алтруизъм или себеотрицание, когато рейвънклоуци се провалят на всичките си изпити, когато хафълпафци се оказват мързеливи, но и способни ученици или когато грифиндорци проявяват страхливост, шапката непоколебимо отстоява своето първоначално решение. От друга страна е истина и това, че шапката е допускала пренебрежимо малко грешки през вековете, откакто е създадена.

**Разпределителната шапка има и друга способност, която рядко е била разкривана на някого в "Хогуортс". Това е магически портал, който дава достъп до друг предмет, притежаван от Годрик Грифиндор: мечът на Грифиндор. Този меч е омагьосан от Годрик, така че да се появява винаги, когато някой от дома му поиска помощ, докато носи шапката. Два пъти, в хода на поредицата за Хари Потър, мечът изчезва от ръцете на временния си собственик, за да се яви в помощ на грифиндорец, нуждаещ се от оръжие.


Мислите на Дж. К. Роулинг



Разпределителната шапка се появява още в най-ранните ми идеи за "Хогуортс". Колебаех се между няколко различни начина за разпределяне на ученици (защото знаех още от началото, че ще има четири дома, всеки със съвсем различни качества). Първият начин представляваше една Хийт-Робинсова машина*, която правеше един куп магически неща, преди да стигне до някакво решение, но този метод не ми хареса: изглеждаше ми едновременно прекалено сложен и прекалено прост. След това във входната зала сложих четири статуи на четиримата основатели, които оживяваха и си избираха ученици сред тълпата, пред очите на цялото училище. Това беше по-добро решение, но отново не изглеждаше правилното.

Накрая направих списък с различни начини, по които хората могат да бъдат избрани за нещо: онче-бонче, теглене на сламки, ако бъдат избрани от капитана на отбора, ако имената им бъдат изтеглени от шапката – ако са изтеглени от говореща шапка – може да сложат шапката – да си сложат Разпределителната шапка. 




* Хийт Робинсон е британски карикатурист и изобретател, творил през Втората световна война. Често рисувал комикси, изобразяващи сложни машини, които всъщност извършват доста прости действия и затова името му става нарицателно за неща, които изглеждат сложни, но всъщност са прости.