Въведох темата за болестите и уврежданията в доста ранен етап от създаването на света на Хари. Магьосниците настиват ли? Могат ли да лекуват болести, с които мъгълите са неспособни да се справят? Има ли магьосници-инвалиди? Докъде се простират границите на магьосническата медицина и може ли всичко да се излекува?

Някои от тези въпроси достигат до сърцето на историята, защото темата за смъртта е засегната във всеки том от поредицата. След като реших, че магията не може да съживява мъртвите (дори Животворният камък не връща напълно мъртвите към живот), трябваше да реша кое може да убие магьосник; какви болести могат да го застигнат; какви рани може да получи и кои от последните две ще могат да се лекуват.

Реших че, общо взето, магьосниците ще имат способността да коригират или да премахват „обикновени“ болести или увреждания, но не и „магически“. Затова магьосниците могат да се разболеят от всичко, от каквото и мъгълите, но биха могли да се излекуват напълно. Също така съвсем спокойно могат да преживеят ужилване от скорпион, което би могло да убие мъгъл, но в същото време да умрат ако бъдат ухапани от отровна пипокула. По същата логика кости, счупени по време на немагически инциденти, като падане или юмручен бой, могат да се лекуват с магия, но последствията от проклятие или объркала се магия, могат да бъдат сериозни, перманентни или животозастрашаващи. Поради тази причина Гилдрой Локхарт, жертва на собствената си обърнала се магия за забрава, страда от перманентна амнезия, горките семейство Лонгботъм остават перманентно увредени от мъченията чрез магия и Лудоокия Муди трябва да прибегне до дървен крак и магическо око, след като истинските са непоправимо увредени по време на магьоснически битки; майката на Луна Лъвгуд, Пандора, умира когато едно от експерименталните ѝ проклятия се обърква, а Бил Уизли е непоправимо белязан след срещата си с Фенерир Грейбек.

Ето затова магьосниците имат завидно предимство пред нас при справянето с треската и всякаки сериозни рани, но в същото време се изправят срещу проблеми, каквито ние никога не срещаме. Не само, че в мъгълския свят няма такива опасни неща като дяволска примка и раконоги огнемети, но и Указът за секретност не позволява да влизаме в контакт с никой, боледувал от змейска шарка (както се подразбира от името, тя се е появила от магьосници, работещи тясно с Перунски отровензъбци) или гъбичколоза.

Недъгът на Ремус Лупин беше съзнателна препратка към болестите на кръвта като ХИВ, водещи до съответното заклеймяване. Отварата, която Снейп вари за него е нещо като антиретровирус, който не му позволява да развие пълната версия на болестта. Чувството за изолираност, което живеенето с подобна хронична болест може да създаде у човек, заема важна част от характера на Лупин. В същото време Лудоокия Муди е най-силният аврор и човек сред тях и неговият характер се простира много над сериозните му увреждания.