Призраци




От Дж. К. Роулинг

В света на Хари Потър призрак е прозрачната, триизмерна сянка на починала вещица или магьосник, която продължава да съществува в света на живите. Мъгълите не могат да се връщат като призраци, а по-мъдрите вещици и магьосници също избират да не го правят. Отказват да преминат в следващото измерение онези, които имат недовършени дела, под формата на страх, вина, съжаление или прекомерна привързаност към материалния свят. 

Избирайки рехавото подобие на живот, призраците са ограничени в техните преживявания. Не запазват никое физическо удоволствие и техните знания и виждания остават на същото ниво, до което са стигнали приживе, така че старите обиди (например, че не са били обезглавени докрай) продължават да ги мъчат в продължение на векове. Поради тази причина, обикновено призраците не са добри събеседници. Техните познания по една от темите, които живо интересуват повечето хора, са особено разочароващи: призраците не могат да отговорят на много чувствителния въпрос какво е да умреш, защото вместо да умрат, са избрали импровизирано подобие на живот. 

Призраците могат да преминават през солидни повърхности, без да наранят себе си или предметите, но създават смущения във водата, огъня и въздуха. Температурата пада в непосредствена близост до призрак, ефект, който се засилва когато много призраци се съберат на едно място. Появата им също така може да накара пламъците да станат сини. Ако част от призрака, или целият призрак, премине през живо същество, то ще изпита студенина, все едно, че току-що е било натопено в леденостудена вода. 

Вещиците и магьосниците са много по-чувствителни към паранормални явления и ще видят (и чуят) призрака, докато мъгълите може само да почувстват, че даденото призрачно място е студено или „зловещо“ Мъгълите, които твърдят, че виждат призраците изцяло са или а) лъжци, или б) магьосници, които се опитват да привлекат внимание и с това сериозно нарушават Международния указ за секретност.