Драко Малфой




Ново от Дж. К. Роулинг


Рожден ден: 5 юни
Пръчка: Глог и косъм от еднорог, десет инча, гъвкава
Дом в "Хогуортс": "Слидерин"
Произход: Майка магьосница, баща магьосник


Драко Малфой расте единствено дете в имението на Малфой, величествена къща в Уилтшир, собственост на фамилията от векове. От момента, в който проговаря, на него му става ясно, че е специален по три причини – защото е магьосник, защото е чистокръвен и защото е член на фамилията Малфой.

Драко е възпитаван в среда, в която основното чувство е съжаление за това, че Черният лорд не е успял да завземе властта над магьосническото общество, като в същото време внимателно му се напомня, че подобни идеи е по-добре да не бъдат споделяни извън кръга на семейството и близките приятели, или „тати може да си има неприятности“. В детството си Драко се сприятелява с много от децата на бивши смъртожадни, колеги на баща му и така при постъпването си в "Хогуортс" вече си има малка банда последователи, включваща Теодор Нот и Винсънт Краб.

Като всяко друго дете на годините на Хари Потър, и Драко като малък е слушал истории за Момчето, което оживява. През годините от уста на уста се предават много различни теории за това как Хари успява да оцелее след такава смъртоносна атака и една от най-поддържаните е, че самият Хари е велик магьосник. Това, че са го изолирали от света на магьосниците изглежда подкрепя това твърдение и бащата на Драко, хитрият Луциус Малфой, става един от най-върлите привърженици на тази теория. На него му е удобно да мисли, че той, Луциус, може да получи шанс да стане част от втори опит за световно господство, в случай че Хари Потър се окаже друг, по-силен чистокръвен герой. Същевременно, знаейки, че не прави нищо, което баща му не би одобрил, и с надеждата, че ще може да донесе интересни новини вкъщи, Драко предлага приятелство на Хари Потър, когато разбира кой е той в Експрес "Хогуортс". Отказът на Хари да се сприятели с Драко и фактът, че защитава Рон Уизли, към чието семейство Малфой изпитват нетърпимост, начаса го обръща срещу него. Драко с право разбира, че дръзките надежди на бившите смъртожадни, че Хари Потър ще се окаже един нов, по-добър Волдемор, са напълно безпочвени и че те двамата със сигурност ще бъдат врагове отсега нататък.

До голяма степен поведението на Драко в училище подражава на поведението на най-впечатляващия човек, когото той познава, неговия баща, и той копира вярно студеното и презрително държание на Луциус към всеки извън неговия кръг от приближени. Когато намира и втори привърженик в училищния влак (с Краб се познават още преди "Хогуортс"), по-малко внушителният на външен вид Малфой започва да си служи с Краб и Гойл като с комбинция от поддръжници и телохранители, което продължава по време на шестте години, прекарани в училището.

Чувствата на Драко към Хари са продиктувани най-вече от завист. Въпреки че никога не е търсил известност, Хари без съмнение е момчето, на което се възхищават и за което се говори най-много в училището и това, разбира се, дразни Драко, който е израснал с вярата, че заема почти кралска позиция сред магьосниците. Освен това Хари има най-голям талант за летене, способност, в която Малфой е вярвал, че ще блесне и ще се открои сред другите първокурсници. Това, че учителят по отвари, Снейп, има слабост към Драко и ненавижда Хари, поне малко компенсира това.

Драко прибягва до множество различни мръсни тактики в опит да вбеси Хари или да го злепостави в очите на околните, като например, но не само, да говори лъжи за него пред пресата, да създаде значки, обиждащи Хари, да се опита да го прокълне в гръб, или да се преоблече като диментор (към този номер Хари се оказва особено уязвим). В същото време самият Малфой преживява няколко моменти на унижение, най-вече на куидичното игрище срещу Хари и никога не забравя срама от превръщането му в пор от учителя по защита срещу Черните изкуства.

Докато много хора си мислят, че Хари Потър, който присъства на завръщането на Черния лорд, е лъжец или фантазьор, Драко Малфой е един от малцината, които знаят, че Хари казва истината. Собственият му баща отлита към гробището, за да се присъедини отново към Черния лорд и става свидетел на дуела му с Хари.

Обсъждането на тези събития в имението на Малфой пораждат смесени чувства у Драко. От една страна той е развълнуван, че знае тайната, че Волдемор се е завърнал и славните за семейството дни, както баща му ги описва, отново са настъпили. От друга страна, тихите дискусии за това как Хари отново е избегнал опитите на Черния лорд да го убие, предизвикват у него нови пристъпи на гняв и завист. Колкото и смъртожадните да мразят Хари, защото той е пречка и символ, те говорят за него като за противник, докато смъртожадните, които се събират в къщата на баща му гледат на Драко като на ученик. Въпреки че двамата предстои да вземат различна страна в зараждащата се битка, Драко завижда на положението на Хари. Той се успокоява като си представя триумфа на Волдемор, виждайки семейството си на почит по време на новия режим и себе си като любимец в "Хогуортс", в качеството си на важния и впечатляващ син на дясната ръка на Волдемор.

Училищният живот на Драко заема благоприятен обрат през петата му година в "Хогуортс". Въпреки, че му е забранено да обсъжда в училище каквото е чул вкъщи, Драко се радва на дребните победи: той става префект (а Хари не) и Долорес Ъмбридж, новата учителка по защита срещу Черните изкуства, изглежда ненавижда Хари толкова, колкото и той. Драко става член на Отряда за бързо реагиране на инквизиторката Долорес Ъмбридж и се заема със задачата да разкрие какво кроят Хари и разнородната банда от ученици, докато те основават забранената организация Войнството на Дъмбълдор и се учат и упражняват тайно /в защитни магии/. И точно в този триумфален момент, когато Драко притиска в ъгъла Хари и другарите му и когато изглежда, че Хари ще бъде изключен от Ъмбридж, той се измъква изпод пръстите му. И още по-лошо – Хари успява да осуети опитите на Луциус Малфой да го убие и бащата на Драко е заловен и изпратен в Азкабан.

Светът на Драко се разпада. От върха на авторитета и престижа, където той и баща му смятат, че се намират, баща му е изтръгнат от семейния дом и затворен в ужасен магьоснически затвор, пазен от диментори. Луциус е модел за подражание и герой за Драко от неговото раждане. Сега той и майка му са отхвърлени от смъртожадните; Луциус се проваля и губи доверието на побеснелия Лорд Волдемор.

До този момент Драко е водил затворен и защитен начин на живот; той е бил привилегировано момче с малко проблеми и глава, пълна с дребни грижи; неговото място в обществото е подсигурено. След като баща му изчезва и майка му е разстроена и уплашена, той трябва да се заеме с мъжките отговорности в семейството.

Най-лошото тепърва предстои. Волдемор, който смята да накаже още повече Луциус Малфой за неуспешния опит да залови Хари, иска от Драко да изпълни толкова трудна задача, че е почти сигурно, че той ще се провали. Драко трябва да убие Албус Дъмбълдор, а как, Волдемор не си прави труда да каже. Драко сам трябва да поеме инициативата и Нарциса с право се досеща, че нейният син е обречен на провал от магьосник, който е лишен от милост и не може да приеме провала.

Ядосан на света, който изглежда внезапно се обръща срещу баща му, Драко приема да стане смъртожаден и се съгласява да извърши убийството, което Волдемор поръчва. На този ранен етап Драко, изпълнен с желание да отмъсти и да върне благоразположението на Волдемор към баща му, още не осъзнава какво трябва да направи. Знае само, че Дъмбълдор символизира всичко, което баща му не харесва; Драко успява доста лесно да убеди себе си, че мисли същото и че светът би бил по-добро място без хогуортския директор, около когото се обединява опозицията срещу Волдемор.

Пленен от идеята да бъде смъртожаден, Драко отива в "Хогуортс", решен да успее. Постепенно обаче, когато открива, че задачата му е много по-трудна, отколкото е очаквал, и след като за малко не убива други двама души вместо Дъмбълдор, хладнокръвието на Драко започва да се стопява. Като добавим и надвисналата над него и семейството му заплаха, Драко бързо започва да се пречупва. Представите му за него самият и за мястото му в света се размиват. През целия си живот той идеализира баща си, който пропагандира насилието и не се страхува да го използва, а сега, когато открива, че убийството го отвращава, Драко чувства това като срамен провал. Въпреки това, той не успява да се освободи от предразсъдъците си: упорито отказва помощта на Сивиръс Снейп, защото се страхува, че той ще се опита да открадне неговата „слава“.

Волдемор и Снейп подценяват Драко. Той се оказва добър в оклумантиката (магическото изкуство да отклоняваш опитите за проникване в мислите ти), което е от съществено значение за осъществяването на скритите му намерения. След двата неуспешни опита да убие Дъмбълдор, Драко успява чрез находчивия си план да въведе в "Хогуортс" цяла група смъртожадни, в следствие на което Дъмбълдор наистина е убит, макар и не от ръката на Драко.

Дори когато се сблъсква със слабия и невъоръжен Дъмбълдор, Драко открива, че е неспособен да го убие, защото, без да иска се е трогнал от добротата на Дъмбълдор и жалостта му към неговия евентуален убиец. Впоследствие Снейп прикрива Драко, като не казва на Волдемор, че при пристигането си на Астрономическата кула е видял Драко да сваля пръчката си; Снейп набляга на постижението на Драко да пусне смъртожадните в училището и да притисне в ъгъла Дъмбълдор, за да може Снейп да го убие. Скоро след като Луциус е освободен от Азкабан, на семейството му е разрешено да се върнат живи в имението на Малфой. В същото време, те са вече напълно дискредитирани. От мечти за висок статут по време на новия режим на Волдемор, семейство Малфой изведнъж се оказват най-ниско в редиците на смъртождните; недодялани слабаци, към които Волдемор занапред се отнася с насмешка и с презрение.

Променената, но все още противоречива личност на Драко се проявява в действията му през остатъка от войната на Волдемор с онези, които се опитват да го спрат. Въпреки че Драко така и не загубва надежда, че семейството му ще си върне предишния висок статут, неговата събудена в най-неподходящия момент съвест го кара да опита, въпреки него, може би, но най-вероятно по най-добрия начин предвид обстоятелствата, да спаси Хари от Волдемор, когато той е заловен и завлечен в имението на Малфой. По време на последната битка в "Хогуортс", обаче, Малфой отново се опитва да залови Хари и по този начин да спаси честта на родителите си и най-вероятно и техните животи. Дали той наистина би предал Хари след това е спорно; имайки предвид опита му за убийство на Дъмбълдор, предполагам, че той отново би намерил извършването на убийство за много по-трудно на практика, отколкото на теория.

Драко оцелява след обсадата на "Хогуортс", защото Хари и Рон му спасяват живота. След битката баща му избягва затвора като предоставя доказателства срещу други смъртожадни, помагайки да се заловят възможно най-много от онези последователи на Лорд Волдемор, които успяват да избягат и да се скрият.

Събитията от късните юношески години на Драко променят завинаги живота му. Убежденията, с които е израснал са подложени на изпитание по възможно най-ужасяващ начин: той изживява страх и отчаяние, вижда как родителите му страдат заради своята преданост и става свидетел на рухването на всичко, в което неговото семейство вярва. Хора, които Драко е бил научен, или пък сам се научава да мрази, като Дъмбълдор, му предлагат помощ и добрина, а Хари Потър му подарява живота. След тези събития от втората магьосническа война, Луциус намира сина си привързан към него, както винаги, но отказващ да следва същите чистокръвни традиции.

Драко се венчава за по-малката сестра на негов съученик от "Слидерин". Астория Грийнграс, която преминала през подобен (макар и по-малко опасен и ужасяващ) преход от идеалите на чистокръвните, към по-толератни виждания за живота, е разочароваща снаха според Нарциса и Луциус. Те имат високи очаквания от момиче, чиято фамилия се класира сред „свещените“ двадесет и осем, но тъй като Астория отказва да отглежда техния внук Скорпиус с вярата, че мъгълите са отрепки, семейните събирания често са изълнени с напрежение.


Мислите на Дж. К. Роулинг


В началото на поредицата Драко е почти във всяко отношение, типичният хулиган. С безспорната си вяра в собственото си превъзходство, нещо, което е възприел от чистокръвните си родители, той първоначално предлага приятелство на Хари с убеждението, че той ще  го приеме веднага. Благосъстоянието на семейството му контрастира с бедността на семейство Уизли; това също предизвиква гордост у Драко, въпреки че Уизли са чистокръвни, също като него.

Всеки разпознава Драко, защото всеки е срещал някой като него. Вярата на такива хора в тяхното собствено превъзходство може да бъде вбесяваща, смешна или смущаваща, в зависимост от обстоятелствата, при които човек се сблъсква с тях. Драко успява да предизвика всички тези чувства у Хари, Рон и Хърмаяни в един или друг момент.

Британският ми издател оспори факта, че Драко е толкова добър в оклумантиката, която Хари (въпреки че толкова млад успява да измагьоса патронус) така и не овладява. Отговорих му, че е напълно уместно за характера на Драко лесно да може да изключва емоциите си, да отделя и да отрича основни части от своята същност. В края на Орденът на феникса Дъмбълдор казва на Хари, че основна част от това да бъдеш човек, е да чувстваш толкова силна болка, а чрез Драко се опитах да покажа, че отричането на болката и потискането на вътрешните конфликти може единствено да създаде един душевно увреден човек (който е много по-вероятно да навреди на други хора). 

Драко така и не разбира, че в продължение на около година той е истинският господар на Бъзовата пръчка. Това е хубаво, отчасти защото Черния лорд е добър легилимант и би убил Драко без да се замисли ако имаше дори и бегла представа за това, но и също защото въпреки добре прикритата у него съвест, Драко е подвластен на всички изкушения, на които е бил научен да се възхищава, включително на насилието и властта.

Съжалявам Драко и ми е мъчно за Дъдли. Да бъдеш отгледан от семейство Малфой или от семейство Дърсли може да бъде много травмиращо и Драко е подложен на ужасни преживявания, които са пряк резултат от погрешните разбирания на неговите родители. В същото време семейство Малфой имат и добра страна: обичат се един друг. Действията на Драко са продиктувани както от страха за самия него, така и от страха нещо лошо да не се случи на родителите му, а в края на Даровете на смъртта Нарциса рискува всичко като казва на него /Волдемор/, че Хари е мъртъв, само и само да може да стигне до сина си.

Заради всичко това в седемте публикувани книги Драко е герой със съмнителни разбирания за морал и често се е налагало да обяснявам раздразнението си от това, че толкова много момичета се увличат точно по този герой (въпреки че не омаловажавам привлекателността на Том Фелтън, който брилянтно играе ролята на Драко и иронично е може би най-милият човек, когото бихте могли да срещнете). Драко притежава целия мрачен блясък на анти-героя; момичетата са доста склонни да романтизират такива персонажи. Всичко това ме остави в незавидната позиция на отрезвяващия студен здрав разум, секващ мечтанията на пламените читателки, напомняйки им доста рязко, че Драко не е замислен като герой със златно сърце, скрито зад всичките му подигравки и предразсъдъци и че, не, той и Хари няма накрая да станат най-добри приятели.

Представям си, че Драко води изменена версия на живота, който баща му е водил; независим и богат, нямащ нужда да работи, Драко живее в имението на Малфой с неговите съпруга и син. В хобитата му виждам още доказателства за двойнствената му същност. Колекцията му от артефакти с черна магия напомня за семейната история, въпреки че той ги пази в стъклени витрини и не ги използва. В същото време странният му интерес към алхимически ръкописи, с които той така и не се опитва да създаде философски камък, загатва желанието му да постигне и друго, освен богатство, дори може би желанието му да бъде по-добър човек. Имам надежда, че той ще отгледа Скорпиус така че да бъде един много по-мил и толерантен Малфой, отколкото той самият е бил като млад.

Драко имаше много фамилни имена, преди да се спра на "Малфой". В ранните чернови се казваше Смарт, Спинкс или Спънджен. Неговото първо име идва от съзвездието Дракон, но въпреки това сърцевината на пръчката му е косъм от еднорог.

Това беше символично. Въпреки всичко, с риск да подхраня отново разни нездравословни фантазии, съществува  и една непокътната частица добро в сърцето на Драко.