Цветове
От Дж. К. Роулинг
Вещиците и магьосниците често се разкриват едни на други, като носят лилаво или зелено, често в комбинация. Във Великобритания (и в по-голямата част от Европа), лилавото се асоциира едновременно с кралската власт и с религията. Тъй като лилавите багрила някога са стрували скъпо, такива дрехи били носени само от онези, които можели да си ги позволят; пръстените на епископите по традиция се украсяват с аметисти. В Обединеното кралство зеленият цвят дълго време се е свързвал със свръхестественото. Суеверието гласи, че трябва да се носи с внимание; предполага се, че феите са собственически настроени към него, тъй като това е техният цвят. Никога не трябва да се носи на сватби, защото се асоциира с лош късмет и смърт. Зеленото е цветът на много черната магия; на Черния знак, на луминисцентната отвара, в която Волдемор скрива един от неговите хоркрукси, на множество черни заклинания и проклятия и на дома "Слидерин". Заради това комбинацията от лилаво и зелено напомня за двете страни на магията – благородната и долната, полезната и разрушителната.
Четирите дома в "Хогуортс" напомнят за четирите елемента и техните цветове са избрани в съответствие с тях. "Грифиндор" (червено и златно) се свързва с огъня; "Слидерин" (зелено и сребърно) с водата; "Хъфълпаф" (жълто и черно, напомнящи пшеницата и почвата) със земята, а "Рейвънклоу" (синьо и бронзово или небе и орлови пера) с въздуха.
Цветове като прасковено или сьомга са подчертано немагически и затова много се харесват на леля Петуния. От друга страна крещящорозовото, харесвано от Нимфадора Тонкс, издава определено поведение, сякаш казва „Да, имам мъгълокръвен баща и не се срамувам от това“.
Цветовете също така играят роля в избора на първите имена на Хагрид и Дъмбълдор, а те са съответно Рубиъс (червен) и Албус (бял). Този избор препраща към алхимията, толкова важна в първата книга, където червеното и бялото са основен мистичен компонент от процеса. Цветовата символика в този контекст има мистично значение, тя предсталява различните етапи от алхимичния процес (който много хора свързват с духовната трансформация). А що се отнася до моите два персонажа, нарекох ги на двата алхимични цвята, за да покажа тяхната противоположна, но същевременно допълваща се същност: червеното означава страст (или емоция), а бялото аскетизъм /въздържание/, тъй като Хагрид е земен, топъл и физически мъж, господар на гората, а Дъмбълдор духовен теоретик, брилянтен, идеалистичен и някак откъснат от света. Двамата са напълно различни един от друг, тъй като Хари търси бащина фигура в неговия нов свят.
