Котлите някога са били използвани от мъгъли и магьосници като големи метални казани за готвене, които могат да бъдат окачени над огъня. С течение на времето магическите и не-магическите хора започват да използват печки; тенджерите стават по-удобни, а котлите се използват единствено от вещици и магьосници, които продължават да приготвят отварите си в тях. Голият пламък е от съществено значение за приготвянето на отвари, което прави котлите най-практичния съд от всички.

Всички котли са омагьосани да са по-леки за носене, тъй като обикновено са направени от закалено желязо. Новите модели могат да се бъркат сами и да се сгъват, а за специалистите, или за желаещите да привлекат внимание, съществуват котли от благородни метали.

Котлите се свързват с магията от векове. Те се появяват върху картини на стотици години, изобразяващи вещици и също така се смята, че в тях лепреконите пазят съкровищата си. В много народни и детски приказки се споменават котли, притежаващи особени сили, но в книгите за Хари Потър те са сравнително обикновени предмети. Обмислях дарът на Хелга Хафълпаф да е котел, но имаше нещо леко комично и нелепо в идеята да има толкова голям и тежък хоркрукс; исках предметите, които Хари трябваше да намери, да са по-малки и лесни за носене. Същевременно котелът се появява в четирите легендарни бижута на Ирландия (магическата му сила е никой да не може да си тръгне незадоволен след като го е виждал) и в легендата за 13-те съкровища на Великобритания (котелът на Дирнуич, великанът, който готви месо само за смелите мъже, но не и за страхливците).